понеделник , 25 септември 2017
Театрите » Интервюта » Евгени Будинов: Щастлив съм, живея в сбъднатата си мечта!
Евгени Будинов: Щастлив съм, живея в сбъднатата си мечта!

Евгени Будинов: Щастлив съм, живея в сбъднатата си мечта!

Актьорът Евгени Будинов е в трескава подготовка около новия театрален спектакъл с режисьор Ивайло Христов „На живо от оня свят“, в който ще участва заедно с колегите си Албена Михова и Кирил Ефремов. Освен това радва почитателите на българския театър из цялата страна с пиесата „Изневери в повече“, която се играе на редица родни сцени – в София, Пловдив, Варна, Бургас и др. В настоящото интервю пред teatrite.com, Евгени Будинов ще сподели коя е една от най-големите му сбъднати мечти, за коя от постъпките си се извинява искрено на съседите си от Банкя, кой е вредният му навик, от който иска да се отърве, коя е най-трудната роля, в която е влизал и как го е променила тя както и още много други любопитни аспекти от живота му извън сцената.

15327805_10206574024023902_1444012034_nРазкажи ми за твоя герой от най-новата постановка, в която участваш „На живо от оня свят“.
Той е гей-фризьор, който е боледувал дълги години от рядка болест. Изведнъж отива на оня свят. От тримата герои, той единствено се радва, че е умрял. Албена Михова е претърпяла инцидент, иска да продължи да живее и я е яд, че е отишла на онзи свят. Кирил Ефремов е известен политик, на когото са направили инсинуация, отровили са го. Трима човека, които са като трън в общество – гей-фризьор, журналистка и политик се събират и в началото не могат да се понасят, има конфликт между тях, и много смешни моменти. А след това… елате да гледате какво ще стане. Режисьор на „На живо от оня свят“ е Ивайло Христов. Мечтаех да работя с него в театъра още по времето, когато бях първокурсник в НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов. Тогава Ивайло Христов му беше асистент. След  няколко години играх поддържаща, но важна роля във филм, на който той беше режисьор – „Стъпки в пясъка“. Мога да кажа, че участвайки в постановката „На живо от оня свят“, аз си сбъднах една мечта. С Ивайло Христов се работи много приятно, впечатлен съм от него! Той е истински професионалист в това, което прави!

12278885_682623335208074_5200523573275355827_nУчастваш и в постановката „Изневери в повече“. Разкажи ми за героя си в нея.
Той е военен и взима едно куфарче със секретни документи, мечтае да стане генерал. Хваща жена си в изневяра. След това пък човекът, който е хванат в изневяра хваща неговата жена. Стават едни любовни  триъгълници и четириъгълници. До последно правят героя ми на маймуна. Той е по-глупав. Той е военен и вярва, че има повече шпиони, отколкото любовници. На повечето хора са им се случвали изневери в повече. Представлението се радва на голям успех. Из цяла България го играем на пълни зали. Много е забавно. Хората идват да го гледат по няколко пъти.

А ти самият какво мислиш за изневярата? Защо изневеряват хората?
Не знам. Все по-малко се срещат хора, които са моногамни и не изневеряват. Може би заради  това, че живеем в такова време и общество, където вече ги няма патриархалните ценности. Жените постоянно са недоволни и искат все нещо повече, мъжете също. Може би на хората бързо им писва да са заедно, бързо изконсумират браковете си и търсят нещо различно настрани.

Къде се чувстваш по-добре? В театъра или в киното?
Те са много различни и еднакви същевременно. Чувствам се много добре и на двете места. Обичам да има разнообразие, да се правят различни неща. Днес съм военен, утре съм гей-фризьор, в другиден съм простак в „Балкански синдром“, в по други ден снимам някакъв любовник примерно. Срещам се с различни хора. Това ме зарежда, кефи ме, въпреки че някой път много изморява.

Откриваш ли по нещо от себе си в героите, които играеш?
Неизбежно е. Така или иначе винаги търся нещата, които са ми близки и познати. Много по-лесно е да изиграеш нещо, което си преживял. Винаги има и неща, които трябва да си ги представиш – магическото „ако“, за което говори Станиславски. В същото време във всяка роля се стремя да съм различен.

13669570_169984053421809_3519730716984948902_nКакъв е Евгени Будинов извън сцената?
Щастлив човек! Благодаря на Господ, че в момента се намирам в период, в който изживявам мечтите си – сбъдват се една след друга! Но не мога да крия и, че съм доста изморен. Все не намирам  време да се видя с приятели. Може би като мине премиерата на „На живо от оня свят“ ще съм по-свободен. Иначе съм обикновен земен човек. Обичам да гледам филми, да спортувам, да чета книги, да се виждам с близките си, да ходя на СПА-туризъм – минерална вода, сауна, парна баня. Иска ми се няколко дни да не си свалям пижамата и да мога да се наспя, да гледам филмчета.

Къде има повече театър? На сцената или в живота?
Навсякъде. В живота има големи артисти. Всички играят. Мисля, че Шилер беше казал: Истинският човек е играещият човек. Всички ние постоянно играем роли – на баща, съпруг, актьор, счетоводител, и със всеки човек сме различни. На сцената гледам героите ми да са не само смешни, но и драматични. В театъра е хубаво, защото в него хората знаят, че идват за да да бъдат излъгани. А в живота е по-сложно, по – неочаквано. Господ Бог има най-богатото въображение.

Помагат ли ти актьорските умения в живота?
Може би да, може би не. Аз гледам много много да не играя в живота. Стремя се да съм максимално истински и искрен, да не лъжа, доколкото е възможно. Но някой път ми се налага. Например сега се предредих на президентските избори. Хората в Банкя ме познават, аз там си гласувам. Предредих 100 човека. Те милите в 19: 34 не могат да гласуват, беше ад. Аз използвах малко актьорски умения. Видях, че на половината от опашката това не им хареса. Съжалявам, извинявам се на всички комшии, че ги предредих. Повече няма да ходя да гласувам, за да не стават такива неща.

Без какво не можеш?
Без любов, таблет, мобилен телефон, месо, колата ми, която шофирам от време на време. За съжаление май не мога и без да пуша цигари. Иска ми се да ги спра.

15267582_10206567296095708_756800236064240110_nКоя е тайната за постигане на успех, в което и да е начинание?
Според мен тя е една единствена – много работа, постоянство, да си разпределяш времето много точно, да бъдеш организиран като немец, положително мислене, да се усмихваш и да можеш да прощаваш, а не да се вглеждаш във всяка дреболия, да се нервираш, защото така пречиш само на себе си. А и ми писна от някакви хора, които само се оплакват и са намусени. Хайде да сме по-усмихнати!

Как преодоляваш трудностите?
Някои лесно – с характер, инат. Други ги преодолявам трудно. Чувствителен съм, става ми мъчно, от време на време се сдухвам, изпадам в депресия, но гледам да ставам и да продължавам напред. Това, което не те убива те прави по-силен.

Разкажи малко повече за твоето семейство. Имаш син. Как минава един ваш ден?
За съжаление покрай представленията напоследък не мога да го виждам много често. Гледам във времето, което имам да ходя да го виждам, купувам му играчки, книжки. Сега сме на Маша и мечока. Фен е на Спайдър мен. Водя го в Банкя, въпреки, че сега е студено, но лятото например ходим на плаж, в парка, караме едни колички. Много ми е приятно, вдетинявам се покрай него и наистина се зареждам.

Какво научи от ролята си на баща и по-трудна ли е тя от тези, в които влизаш на сцената?
Да. Това да си баща е най-трудната и отговорна роля. Защото ти създаваш един човек. Не можеш само да му говориш какво трябва и какво не трябва. Алекс е мъничък, на три години е. Трябва и да му даваш пример. Може би това е най-трудното. Моят живот много се промени, започнах да живея за това да давам пример на детето си. Вече дори като поемам някакъв ангажимент, си мисля той като гледа това след време какво ще си помисли. Доста е отговорна и трудна е тази роля. Той е хиперактивно дете. Някой път мога да съм изиграл репетиции и представление и да съм по-малко уморен, отколкото, ако изкарам цял ден с него. Играем, подскачаме, борим се да заспива по сума ти време. Харесва ми да бъда баща. Много е странно. За първи път ми се случва да обичам някого повече от себе си. Просто правиш компромиси без да си го налагаш, а от само себе си.

13735132_169306303489584_5740836268737364951_oНа какво искаш да го научиш?
Да бъде добър човек, културен, интелигентен, да мисли положително, да е усмихнат, да има характер, да не се отказва пред трудностите, да ги преодолява, да бъде умен и разумен и да се пази. Това ми се иска.

Мечтаеш ли сина ти да стане актьор или искаш да стане нещо друго като порасне?
Честно да ти кажа, да е жив и здрав, той ще си вземе решение. Не мисля, че бих му се налагал. Човек трябва сам да реши какво да прави, за да го прави с любов. Дано той да има някаква цел. Ще ми се като попорасне да спортува, примерно бойни изкуства или каквото на него му е интересно. Според мен спорта е нещо, което възпитава характера, дисциплината, чувството за победа, хъса, амбицията. Мисля, че на хората, които са спортували като деца им личи много повече в живота. Надявам се да му помогна да научи и повече езици, защото това също са неща, които отварят врати.

Водили ли сте го на твоя постановка?
Гледа една постановка – „Недоразбраната цивилизация“ на Теди Москов в Малък градски театър „Зад канала“. Там има също много хубави постановки. Беше много смешно. Александър Кадиев излиза на сцената и сина ми понеже го познава, приятел е с дъщеря му, и вика: А Сашко! Хората умряха от смях. После викаше: Тати, тати, това е тати! Като излязох от сцената викаше: Къде е тати? Гледа и едно детско представление за по-големи деца, но му писна, като си изяде бонбоните на тридесетата минута и го изкарах. Това са му ходенията на театър. Мисля си, че още е рано да ходи.

Как ще прекараш коледно-новогодишните празници?
Надявам се по-спокойно. Искам да си почина. Не мисля да ходя на някакви страшни партита. Напоследък изобщо не излизам, това не ме занимава. Искам да си запаля в Банкя каминката, да си сипя червено винце, да има хубави неща за ядене и да се срещна с роднини и приятели, с които не съм могъл, или съм се виждал рядко през годината. Искам спокойно да седна и да си направя равносметка.

13686792_173384886415059_4152836408147844127_nКаква беше 2016г. за теб и какво си пожелаваш за 2017г.?
2016г. беше изпълнена с представления, репетиции, снимки в предаването  Мармалад, снимки във филми. Надявам се 2017г. да бъде още по-успешна и да имам още повече работа.

В коя област ти се работи? Снимат ли ти се нови филми?
Напоследък много театър играя. Приятно ми е. Хубаво ми е в театъра. Даже вече се чувствам по-добре отколкото вкъщи. Иска ми се да имам и повече предложения за филми, сериали и т.н., защото киното ми е много интересно. Станах актьор заради него и се надявам да снимам повече.

Кой е подаръка, който искаш да получиш тази година?
Харесал съм си книги, даже съм казал какви, някой хубав парфюм, защото ми свършва. Ако някой от хората, които четат искат, могат да ми подарят голяма плазма. Ако пък чете някой спонсор на големи автокомпании, може да ми подари чисто нов автомобил. Тойота харесвам, както и джипове – някой ако ми подари ще му стана най-добър приятел! (смях)

Автор Силвия Веселинова

Журналист на свободна практика с дългогодишен опит в печатните и онлайн медии. Пише статии и изготвя интервюта в областта на театралното изкуство.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Маркираните полета са задължителни *

*