събота , 18 ноември 2017
Театрите » Новини » Необикновената Цветана Манева
Необикновената Цветана Манева

Необикновената Цветана Манева

Тя е едно от най-големите имена на българската сцена. Изиграва над 50 незабравими роли в българското кино, както и множество театрални. Носителка е на орден „Стара планина“ 1-ва степен и е почетен професор на Нов Български университет. Световният кинокорифей Жан-Клод Кариер я нарича „звезда“. Какъв човек се крие зад неподправената класа, аристократизъм и достойнство, струящи от нея?

– Цветана е кръстена на баба си – майката на баща й. Внучката на актрисата също носи нейното име.
– Първото нещо, което научава от родителите си е, че човек не бива да си мисли, че е центърът на Вселената.
– Качествата, които наследява от тях са трудолюбие, откровеност, преданост.
– Според актрисата винаги трябва да се казва истината, тъй като лъжата носи много повече последствия.
– Цветана Манева се е лутала между това кое е по-разумно да предпочете – медицината или актьорството. Баща й, който е бил актьор, е против това, тя да „наследи“ професията му, смятайки, че няма необходимите качества, а майка й е го е оборвала с аргумента „А нима твоите колежки струват повече?“. Всъщност баща й е искал да я предпази, тъй като според него актьорството е тежка работа, която изисква силни и устойчиви, физически и морално, хора. Стремежът на Цветана Манева към тази професия не бил свързан единствено със суета, каквато е имало в началото, но и с рядката възможност да кажеш, това, което усещаш, това, което искаш и дори това, което не можеш да формулираш в изречение, опирайки се на думите на умен, даровит, останал в историята автор. Самата Цветана Манева признава, че не е сигурна дали би могла да каже толкова умни неща, колкото й предоставя драматургията. Освен това за актрисата, професията й представлява истински релакс от нагнетеността на живота, вследствие на която малко хора биха запазила чистия си разсъдък.

– За актрисата е непростим факта, че в България се убива и вярата и надеждата на хората.
– Според Цветана Манева най-страшното нещо е самият страх, тъй като когато той завладее, човека, това може да доведе до всевъзможни последици.
– Свободата на избора е едно от най-важните неща, според актрисата. Тя смята, че всеки има собствен живот и може да прави с него, каквото иска и реши.
– Любимият празник на актрисата е Цветница. Свързва го с пролетта, цветята, раззеленяването, вярата, че всичко студено си отива и идва нещо по-светло и слънчево. Времето определя кондицията и надеждите за бъдещето на Цветана Манева.
– Според актрисата от решаващо значение за съдбата на един човек е не какво казва нумерологията, например, а това какво той сам си избира да прави, да следва, да изминава определен път, да поставя цели пред себе си.
– С мъжа си – актьора Явор Милушев, се запознава вследствие стечение на обстоятелствата, свързани с професията им. Един от най-романтичните мигове, които двамата са преживели, е изкачването на връх Ком с коне. Стигайки на билото двамата гледат небето, легнали по гръб. Бидейки близо до него, за тях означавало да бъдат близо до почти пълното щастие.
– Тайната за дългия и успешен брак на актрисата е проявяването на разбиране към партньора. Цветана Манева смята, че с времето любовта се променя в най-устойчивото усещане – предаността и доверието в другия.
– Най-великият ден в живота на Цветана Манева е, когато се ражда дъщеря й Надежда.
– След раждането на внуците й, Цветана Манева твърди, че се влюбва за втори път.
– Актрисата не е от хората, които се обръщат за да гледат назад, тъй като според нея, това ще й пречи да върви напред  и ако главата й е обърната назад, ще се блъсне.
– Въпреки твърдението, че няма незаменими хора, според Цветана Манева това не е вярно и един от тях е колегата й Тодор Колев.
– Актрисата дава едно от най-точните и истински определения на думата театър – живо, почти магическо и свещено изкуство, изразяващо се в движението на човешка енергия – мисли и емоции от сцена към зрител и обратно.
– Това, на което Цветана Манева се стреми да предаде на студентите си е да имат вяра в себе си, да не се отчайват, да не позволяват да ги смачкват, да не се принизяват до нищо и да не приемат никаква друга ценностна система от тази, която им е показана от близките, тъй като те им желаят най-доброто.

Автор Силвия Веселинова

Журналист на свободна практика с дългогодишен опит в печатните и онлайн медии. Пише статии и изготвя интервюта в областта на театралното изкуство.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Маркираните полета са задължителни *

*