Той е едно от най – усмихнатите и позитивни лица на голямата сцена на българския театър и малкия екран. Калин Врачански ни стана любимец още с появата си в хитовия сериал „Стъклен дом“, а след това затвърди позициите си в сърцето на публиката с ролите си във филмите „Вила Роза“, „Дървото на живота“, „Господин Х и морето“,“ Братя“, както и с персонажите си в театрални постановки както „Бел Ами“, „Парижката Света Богородица“, „Госпожица Юлия“, „Ревизор“, „Граф Монте Кристо“, „Когато котката я няма“. Какво ни разказа в първата част от интервюто за съвместната си работа с актьора и режисьор Асен Блатечки, заедно с когото в последните години си партнират успешно в редица пиеси, какви мисли минават през главата му, играейки различни образи, както и подробности от други любопитни теми, които засегнахме заедно, вижте сега.

Тази година спечели наградата “Златен Кукерикон“ за най – добра мъжка роля в пиесата „Комедия за тенори“. Какви бяха първите ти мисли, чувства и емоции в този момент?

Имаме група на това представление във Вайбър, разбрах от нея и си казах: Аз ли бе, чакай малко, аз нали съм драматичен актьор. А Асен Блатечки ми пише: Не се притеснявай, ти си си трагичен. Засмях се. Беше готино, да те номинират и да получиш награда. Показва, че труда, който си положил не е бил напразно, даже напротив – оценен е. Чувството е хубаво, радвам се.

Какво научи от Асен Блатечки, с когото работите заедно по толкова много постановки?
Едно от нещата, за които винаги съм му се възхищавал, и което съм искал да възприема е неговото спокойствие по време на работа, понеже аз по принцип съм леко нервак. Обаче когато зпоачнахме преди години да работим заедно видях как той не оставя емоциите да прелеят в работата, а някакси успява да балансира с това и да не стават още по трудни нещата, защото знаете как по време на работа винаги има трудности, нещо, което не е свършено както трябва, сроковете не достигат. С времето се опитах и аз да го правя това, да го придърпам към себе си това негово качество. Доколко съм успял не знам, надявам се да съм. И другото, което е – той е страхотен професионалист. Смятам, че всички колеги, които са имали удоволствието да играят с него знаят и са усетли това. Той е прекарсен партньор, на когото можеш да се разчиташ винаги. На всичкото отгоре е много забавно да се работи с него като актьор, а вече като режисьор той е от тези, които знаят какво искат да правят. Първоначално знаят, не го търсят в момента, какво, накъде ще ходим. Той е наясно с това какво иска да се случи на сцената, към какво се стреми и това е много хубаво качество.

Разкажи ми за забавен момент от репетиция или по време на представление, в което участвате заедно?

Има моменти, в някои от пиесите, в които когато сме играли и по време на репетициите са ставали смешни неща. За публиката може да не са били чак толкова и да е бил „заводски хумор“, какато се казва. И тези моменти за добро или за лошо се пренасят и в самото преставление. Като дойде този момент започва един неудържим смях, който не можем да контролираме. Понякога не се получава. За щастие публиката е благосклонна към нас и ни подкрепя в това да успеем да излезем по бързо, защото знаете как, когато те обземе смеха, когато не трябва да се смееш, тогава ти става най-смешно. Имаме много такива моменти. Общо взето почти във всички пиеси, в които сме играли е имало и наистина е забавно.

Казвал си в свое интервю, че ролите ти те карат да се замислиш за много неща. Какви са били те?
Няма как да се върна назад във времето и да си спомня какви са били те. Но ролите, до които аз и колегите ми успяхме да се докоснем, ни дават възможността да усетим проблемите на героите, да ги пренесем, да минем през тях. Не казвам, че често пъти това се случва, когато ти имаш даден проблем, кото се доближава до това, което си пресъздавал и реагираш по същия начин, не. Но тази особеност, когато си някой друг на сцената или пред камерата, този живот, който водиш там те обогатява. Сблъскваш се с различни съдби. Все едно живееш сто живота за един. Толкова е увлекателно. Разбира се, естествено, попиваш някаква мъдрост.Често или понякога можеш да използваш нещата, които си научил от пиесите в ситуации, с които се сблъскваш. Но не казвам, че те са адекватни с реалността, защото има и трагични моменти в пиесите, които се молиш да не ти се случат.

Ти си един от най – многоликите актьори. Изпълняваш дори каскадни сцени, без преувеличение, в постановки като „Стреляйте по артиста“. Как се подготвяш и поддържаш форма за тях?
Винаги съм обичал да се движа, за мен това е едно от водещите неща във всичко, което правя. Винаги търся движението в постановките. Във филмите няма чак такава възможност да се търси това, но в постановките определено го правя. За мен това е интересно. Като дете се занимавах с бойни спортове и може би това по някакъв начин ме е увлякло да разбера чисто физически тялото през какво може да премине, за да стане ефектно за зрителите. Понякога е било на ръба на клоунада, на акробатика. Винаги ми е било интересно това. Напредвайки и в годините и в професията някои неща вече не мога да ги правя. Чисто и просто не е здарвословно.

На какво те научи театъра, което го използваш и в живота?
Че живота, който живееш, твоя си живот, няма нищо общо с театъра.

Имаше ли нещо, което трябваше да промениш в себе си заради актьорската си кариера?
За нея трябва да имаш характер, да не те е страх да се покажеш пред камера. Имам много приятели и познати, които са страшно артистични и талантливи, но стигне ли се до изява пред публика се стъписват, блокират. Аз лично в началото също се притеснявах, когато започна интереса към мен.

И в този ред на мисли „Актьор се раждаш или актьор ставаш?“
Не се наемам да дам категоричен отговор на сентенцията, но за себе си мога да кажа, че професията ме избра. Явно съм имал нужния характер.

Калин Врачански: Професията ме избра (част 2)