Но в едноименната постановка, китът Моби Дик е и образ – показател, катализатор на най – низки човешки страсти, събудени от страха от непознатото и величественото – желанието да унищожаваш, убиваш, контролираш и подчиняваш напълно, както и да мразиш (и отричаш) неразбираемото и по – великото и силно от теб самия. Хората са странно устроени същества – убиват това, което не разбират. Но дали накрая няма самите те да се „удавят“ в собствените заблуди на болното си его.
Всички тези идеи и много други са поставени на сцената на Народен театър Иван Вазов, придружени от силно въздействащи светлинни ефекти и образи, прожектирани на видео – стена и сюжетна линия, развиваща се върху няколко движещи се платформи. В постановката Моби Дик участват любими актьори на българската публика – Владимир Пенев, Параскева Джукелова, Александра Василева, Снежина Петрова, Христо Петков, Ева Тепавичарова, Биляна Петринска, Ненчо Костов и други.

Материалът Моби Дик – за страха от това, което не познаваме е публикуван за пръв път на Театрите.

В спектакъла участват актьорите Мариана Жикич, Донка Аврамова – Бочева, Виттория Николова, Лили Шомова, Жана Рашева, Георги Златарев, Йордан Ръсин, Анатоли Лазаров, Свежен Младенов, Георги Няголов и Боян Фераджиев.

„Три сестри“ предлага зрителите да се загледат в суровата реалност на съществуването и да разберат, че животът не ни гарантира нищо друго освен скъпоценното присъствие на времето. Следва да сме наясно с инерциите на ежедневието, които ни подтикват да се обръщаме към тези, които не могат да ни чуят. Ние се намираме в хаоса и задължително трябва да отговорим на въпросите: можем ли да бъдем първи, или всички сме обречени на ролята на изоставен четвърти, пренебрегнат от тройката?

Поставяме пред себе си изключително важни и трудни въпроси: кога, защо и как нашите мечти се изгарят подобно на предметите в пожара на илюзиите.

А.П.Чехов успява да ни пренесе в центъра на сърцето на нашето съществуване с  „Три сестри“. Повествованието разказва за живота, любовта, промените и загубите, с които се сблъскват трите сестри – Ольга, Маша и Ирина. В хода на събитията те преживяват различни емоции и заблуждения, но в крайна сметка са свидетели на действителността и жестокостта на света около тях.

Чехов виртуозно изобразява психологическите портрети на героите, които отразяват различни страни на обществото. Той разкрива сложностите и противоречията вътре в тихата и скрита душевност на човека. През многото слоеве на драмата, публиката може да проникне в неизказаните мисли и чувства на героите.

Материалът „Три сестри“ – постановка за спасението от илюзиите е публикуван за пръв път на Театрите.

Притискана от постянно променящите се стандарти за красота, налагани й от списания, телевизия – да бъдеш слаба или да имаш форми, жената трескаво се лута между посещения при пластични хирурзи и диети, с които да изчити всяко несъвършенство и да се превърне в обичащ се и приемащ се човек, който е в мир със себе си. Но толкова лесно и възможно ли е това и наистина ли зависи само от нещо толкова повърхностно като външния вид? Картината на нейното объркване става още по пълна и с вечните илюзорно – смешни, взаимно изключващи се, валящи от същите тези женски списания, йога гурута и завистливи, двулични „приятелки“ съвети относно друго важно звено по пътя към завършената личност – това как да бъде успешна и интересна в отношенията с половинката, как да спечели и задържи мъжа до себе си.

И дали ако ги следва наистина ще има щастлива връзка с човека, на когото вече му е безразлична, който без никакъв срам се впуска в няколко дневни или месечни авантюри с безброй любовници, мъжа, който демонстративно я лъже и унижава напълно безогледно, докато тя полага всички усилия за връзката им докато не се изхаби като човек. А съветите от външния свят не престават да валят и да я бомбандират – бъди мила, бъди разбираща, всеотдайна, не задавай прекалено много въпроси, бъди и малко глупава, не прекалено умна, не казвай какво мислиш, смей се, бъди позитивна…и така до безкрай. Препускайки към съвършения образ съвременната жена се обърква напълно, докато не загуби своята идентичност и чак тогава намира в себе си своята дълбоко заровена истинска същност, която безмилостно крещи напомняки, че е още там, мъчи се да изплува изпод всички възможни илюзии и търси отговори: а коя бих била, какво можеше да правя, къде можеше да се намрам сега, ако не бях в тази ситуация, ако не бях взела тези решения, ако бях направила друг избор, какъв можеше да бъде живота ми? Всички тези болезнени, но откровени отговори, както и много други ще получим от актьорите Витторя Николова, Боян Младенов, Йордан Ръсин, Лили Шомова и Надя Керанова, стига да сме готови да понесем толкова истина.

Материалът „Портокалова кожа“ – за страховете и предизвиктателствата на съвременната жена е публикуван за пръв път на Театрите.

Материалът Внимание, Любов – тази, която е тук за да остане, въпреки всичко е публикуван за пръв път на Театрите.

Материалът Нона Йотова: Бог е в сътворяването на нещо хубаво е публикуван за пръв път на Театрите.

Театрите: Здравейте на всички! Срещнахме се с очарователната, прекрасна и омайна актриса – Филина Даниел. Решихме да си поговорим за театър и още нещо.
Здравей Фил! Добре дошла! Кажи ни нещо повече за себе си! Коя е Филина? Как се чувстваш в София, в Разград и изобщо в своята кожа?

Фил: Здравей! Много ми е приятно да се срещнем.

Театрите: Значи си една незаменима част от Разградския театър?

Фил: Драматичен театър „Антон Страшимиров“ в Разград заема специално място в сърцето ми, а дебютът ми на професионална сцена беше в НОВ театър НДК с представление към Разградския театър, за което ще разкажа малко повече след малко. Това е едно ценно за мен преживяване и опит.

Театрите: Остана с много добри впечатления, които сега да пренесеш и при нас в София?

Фил: Да, така е.

Театрите: Ние с вълнение те чакаме и по софийските театри.

Фил: Предстоят нови проекти, но все още нямам право да разкривам подробности.

Материалът Филина Даниел: Моята първа любов в театъра е публикуван за пръв път на Театрите.

Материалът Максим Аверин е публикуван за пръв път на Театрите.

Материалът Александър Херцен е публикуван за пръв път на Театрите.

Материалът Уилям Шекспир е публикуван за пръв път на Театрите.

Материалът Станислав Лец е публикуван за пръв път на Театрите.