В най – новата премиерна постановка на Сатиричен театър „Алеко Константинов“ „Политическо сатирично кабаре – 2025 В името на народа“ виждаме отразени последните промени в политическия живот в страната ни. Правителството е по нужда, като взето от Temu, а мотото му е: България без народ. А защо: защото народът е единственото нещо, което дърпа държавата ни назад, затова е крайно нежелан от политическия елит и както казва премиера, изигран от Тони Минасян: „Вашето мнение е важно за нас, въпреки че няма значение“.
От друга страна видни публични личности протестират и настояват думата им да бъде чута пред подкупните журналисти.
Тути Папазов (Петър Калчев), чудейки се как има хора, които говорят без да плачат, иска да се въведе закон за задължително плачене, да се плаче по магазините, транспорта.
Софи Мъжлинова (Елена Атанасова) предлага себе си за министър на културата, което ще помогне да се затрие изцяло културата, а от там и народа. Евгени Минджев (Антъни Пенев) разочарован, че не са го приели в БСП, от където е щял „да тласка“ държавата напред, се оттегля с достойнство в родната му Златица.

Българския народ не е срещу корупцията, той иска само да е част от нея, както споделя и баба Калина (Калин Сърменов).
В политическия цирк се включва и Лая Манолова (Стела Ганчева), която скандира: „Долу естрадата, тази пошлост, да на чалгата“, след изпълненията на потния Веско Мърлинов (Михаил Сървански).Той получава солидно количество сутиени и един чифт гащи, хвърлени по него от развълнуваната и разчувствана баба Калина.
България е готова да се прослави в Европа и да патентова като своя запазена марка, с която да ни разпознават – цървулите, както на швейцарците запазения патент е уискито, а на французите сиренето. Защо? Защото цървулът е неизменна част от бита ни от незапомнени времена, защото народът е цървулски, а и накъдето и да се обърнеш е пълно с цървули, те са навсякъде, според политиците. И освен това лева могат да ни вземат, но цървулите – никога.
Постановката е по текст на драматурга Богдана Костуркова, и представлява политическа сатира, описваща случващото се в обществено политическия живот в държавата ни, по забавно – ироничен начин, който кара публиката да се замисли, да се смее, но и леко да се натъжи заради реалността, в която живеем.









