В основата на сюжета на най – новата театрална пиеса на Сатиричен театър „Алеко Константинов“ – „Смях на сбогуване“ е смъртта на Мери – най – близката приятелка на 3 американки – Кони (Росица Александрова), Леона (Йорданка Стефанова) и Мили (Добрина Гецова). Когато те се събират за поредното си каре Бридж, разбират, че една от тях е откраднала урната на покойната и я е донесла в дома на Кони. Въпреки, че е свързана със смърт, пиесата в никакъв случай не може да се нарече драматична или тъжна. Зад изплуващите спомени на трите героини, всяка сама по себе си уникална и различна вселена, и изненадите, приготвени им предварително от починалата им приятелка, прозират щастливи споделени моменти от миналото, моменти на радост и сбъднати мечти. И въпреки това в сюжета на постановката се прокрадва идеята за недовършеното, за това, което още мечтаем да направим, за това, което все още сме способни да направим със страст, ентусиазъм и хъс, докато сме още тук, на този свят, за това, че никога не е късно да осъществим дадено желание, за това, че трябва да излезем от собствения си пашкул и да живеем истински пълноценно, без страх и предразсъдъци, за това, че трябва да се радваме на живота си и всичко в него, докато го имаме, независимо от възрастта си и вечно изплъзващата се младост, за това, че трябва да изживяваме всеки ден от чудото, наречено живот, без ограничения и непрекъснато отлагане за утре, а с широко разперени криле, защото всъщност то е нещо много крехко и лесно изплъзващо ни се. Всички тези истини са поднесени по оригинален начин – със смесица от искрен хумор, лек сарказъм и остроумни диалози между героините, малко сълзи и носталгия, малко алкохол, музика, танци, красиви костюми, забавни и оригинални снимки от далечни пътешествия, прожектирани пред очите на публиката на видеостена. В постановката, чрез дъщерята на Кони – Рейчъл Ан (Рада Кайрякова) и нейният колега в университета Боби (Мартин Христов), се засягат също така проблемите на младите хора – като сърдечни драми и проблеми в следването.
По увлекателен начин, режисьорът Андрей Аврамов ни предава успешно и основното внушение на пиесата, а именно, че животът е и трябва да бъде едно забавно приключение, което можем да изживеем със смях и вдъхновение и от нас зависи дали ще го направим!
