Постановката „Пилето“ от Наоми Уотс ни отвежда в края на Втората световна война и по-конкретно, прави ни свидетели на жестоките отражения, които оставя тя върху човешката душевност и съзнание на хората, които са я преживели.
Главният герой – Пилето (Александър Хаджиангелов), е момче, което израства, заедно с най-добрия си приятел Ал (Никола Стоянов), искрено вярвайки, че законите на гравитацията не могат да ни спрат да полетим, че човек може да постигне всичко, за което мечтае, както и че всеки един от нас е уникален. Вследствие на това Пилето прави опит да полети, и пада от висока сграда, като последствията за изумление на всички се състоят само в един бинтован крак. Полетът на главният герой обаче се превръща за него самия в своеобразно доказателство за неговите твърдения, в сбъдната мечта и истинско вдъхновение за живот.
Години след това двамата приятели са понесли върху себе си последиците от войната. Пилето е получил силна психическа травма и се озовава във Военна психиатрична клиника, обладан от мисълта че е птица, а Ал се опитва да го върне към нормалния живот, като самият той не е пощаден от последствията от преживяното на фронта. Ще успее ли Ал да спаси своя приятел и да го върне в реалността?
В постановката „Пилето“ на Младежки театър „Николай Бинев“ се засягат актуални и днес въпроси, пораждащи размисъл като: „Как от уникални и неповторими личности се превръщаме в роби на системата и по какъв начин тя неусетно за самите нас ни обезличава напълно?“, „Можем ли да върнем веднъж загубеното щастие или остава то безвъзвратно отлетяло някъде далече в миналото?“, „В какво да изберем да живеем – в сънят, в който мечтите се сбъдват и където можем да ги изживеем пълноценно, но далеч от реалността или в сивото ежедневие, което ни лишава от тях и ни „изпива“ до капка?“, „Мъртви“ душевно ли са хората, които не сънуват?“, „Къде се намира тънката граница между живеенето в съня и реалността, лесно ли е да я прекрачим, а струва ли си?“, „Можем ли правейки се на луди да се изтръгнем от желязната хватка на системата?“, „От кого зависи бъдещето ни?“, „Да се доверим ли сляпо на власт имащите над нас, които ни засипват с красиви думи и обещания?“, „Луди ли са хората, възприемащи живота като низ от препятствия за преодоляване или са луди, тези, които не смятат така?“, „Кой е основният начин да запазим духа си извисен, въпреки потискащата го реалност, която ни заобикаля?“, „Дали лудостта не е признак за нормалност и обратното?“, „Можем ли да живеем без страх, и без ограниченията, които сами си налагаме ежедневно и какви бихме били, ако не робуваме на всички тях?“, „Лъжа ли е премълчаната истина между двама влюбени?“.
Впечатление прави убедителната и емоционална игра на двамата главни актьори в постановката „Пилето“ – Никола Стоянов и Александър Хаджиангелов, заради която двамата са удостоени с номинации за приза „Аскеер“ за Изгряваща звезда, като през месец май той се присъжда на последния.
