В постановката на Театър Възраждане „Портокалова кожа“ основният персонаж е съвременната жена с до болка ярко изложени на показ, извадени на повърхността, нейни вътрешни страхове, колебания, търсения, лични избори, решения, суета и отношения с противоположния пол и „най – добри“ приятелки.
Притискана от постянно променящите се стандарти за красота, налагани й от списания, телевизия – да бъдеш слаба или да имаш форми, жената трескаво се лута между посещения при пластични хирурзи и диети, с които да изчити всяко несъвършенство и да се превърне в обичащ се и приемащ се човек, който е в мир със себе си. Но толкова лесно и възможно ли е това и наистина ли зависи само от нещо толкова повърхностно като външния вид? Картината на нейното объркване става още по пълна и с вечните илюзорно – смешни, взаимно изключващи се, валящи от същите тези женски списания, йога гурута и завистливи, двулични „приятелки“ съвети относно друго важно звено по пътя към завършената личност – това как да бъде успешна и интересна в отношенията с половинката, как да спечели и задържи мъжа до себе си.
И дали ако ги следва наистина ще има щастлива връзка с човека, на когото вече му е безразлична, който без никакъв срам се впуска в няколко дневни или месечни авантюри с безброй любовници, мъжа, който демонстративно я лъже и унижава напълно безогледно, докато тя полага всички усилия за връзката им докато не се изхаби като човек. А съветите от външния свят не престават да валят и да я бомбандират – бъди мила, бъди разбираща, всеотдайна, не задавай прекалено много въпроси, бъди и малко глупава, не прекалено умна, не казвай какво мислиш, смей се, бъди позитивна…и така до безкрай. Препускайки към съвършения образ съвременната жена се обърква напълно, докато не загуби своята идентичност и чак тогава намира в себе си своята дълбоко заровена истинска същност, която безмилостно крещи напомняки, че е още там, мъчи се да изплува изпод всички възможни илюзии и търси отговори: а коя бих била, какво можеше да правя, къде можеше да се намрам сега, ако не бях в тази ситуация, ако не бях взела тези решения, ако бях направила друг избор, какъв можеше да бъде живота ми? Всички тези болезнени, но откровени отговори, както и много други ще получим от актьорите Витторя Николова, Боян Младенов, Йордан Ръсин, Лили Шомова и Надя Керанова, стига да сме готови да понесем толкова истина.
