Кой е рибарят? В него може да се припознае всеки мъж, готов да обича до края на живота си един единствен човек. Рибарят е приказен герой, олицетворение на отдадеността на най-великото от човешките чувства. Любовта на рибаря към любимата русалка е несломима въпреки законите на природата, въпреки религията и мнението на заобикалящите го, въпреки желанията на душата си, въпреки всички опасности и последствия и въпреки смъртта. Защото истинската любов в живота е една и без нея той няма смисъл, ако не можем да жертваме всичко за нея, дори душата си. “За какво ми е душата? Не мога да я видя. Не мога да я докосна. Не я познавам” мълви рибарят докато се отказва от присъствието й и я пропъжда, оставяйки сърцето в себе си, за да може да обича с него възлюбената си. Останал без душа, младият мъж ослепява за всички възможни житейски съблазни като разгулен живот, изпълнен с жени, вино и вкусна храна, пътешествия и др, на които душата му става свидетел по време на броденията си. Възможно ли е любовта да бъде по-силна от стремежа към всички радости, които ни предлага живота? Могат ли изкушенията да изместят любовта от сърцето на рибаря? Загубват ли стойността си пред нея мъдростта и богатството? Какви трансформации претърпява душата на човек, оставена да скита без сърце и ще успее ли тя да подчини с добро или зло него и силните чувства, бушуващи в него и да станат двамата отново едно цяло преди настъпването на неумолимият край? Ще открие ли душата предишното си място в сърцето на рибаря, преизпълнено от любов към русалката? На всички тези въпроси ще ни отговорят главните действащи лица в пиесата по Оскар Уайлд „Рибарят и неговата душа“ – актьорите Владо Карамазов, Ана Пападопулу, Радена Вълканова и Велислав Павлов на сцената на столичния Театър 199. Режисьорското място е запазено за виртуоза на монологичните постановки Мариус Куркински, който не изневерява на стила си да ни изненадва, задавайки ни редица житейски въпроси с отворен край, над които да търсим отговорите в собствения си свят, дълго след края на представлението.
