Филина Даниел: Моята първа любов в театъра

Театрите: Здравейте на всички! Срещнахме се с очарователната, прекрасна и омайна актриса – Филина Даниел. Решихме да си поговорим за театър и още нещо.
Здравей Фил! Добре дошла! Кажи ни нещо повече за себе си! Коя е Филина? Как се чувстваш в София, в Разград и изобщо в своята кожа?

Фил: Здравей! Много ми е приятно да се срещнем.

Театрите: Значи си една незаменима част от Разградския театър?

Фил: Драматичен театър „Антон Страшимиров“ в Разград заема специално място в сърцето ми, а дебютът ми на професионална сцена беше в НОВ театър НДК с представление към Разградския театър, за което ще разкажа малко повече след малко. Това е едно ценно за мен преживяване и опит.

Театрите: Остана с много добри впечатления, които сега да пренесеш и при нас в София?

Фил: Да, така е.

Театрите: Ние с вълнение те чакаме и по софийските театри.

Фил: Предстоят нови проекти, но все още нямам право да разкривам подробности.

Театрите: Добре, има ли нещо, което искаш да допълниш от своята биография, което би помогнало на нашите читатели, да се запознаят в детайли с теб.

Фил: Като по-малка посещавах школата на МОНТФИЗ, впоследствие се записах и на подготвителната едногодишна школа на НАТФИЗ през 2015 година. Този опит ми даде представа в какво се състои професията. След това – най-интензивната ми практика на сцена беше, когато ме приеха в НАТФИЗ през 2016 година в един от класовете по актьорство за драматичен театър. Имахме две дипломни представления на класа: „Зверското синьо“ и „Лодкарят“ с режисьор Сава Драгунчев. Много интересно беше в роботата с нашия преподавател, че работихме върху съвременна британска и ирландска драматургия с човек, който има висше образование по Шекспиров театър от Кралството и е наистина голямо предизвикателство, и определено трудна, и интересна задача, особено за студенти.
В първи курс взех участие в Шекспировия театрален фестивал в село Паталеница през 2017 г. с пиесата „Укротяване на опърничавата“ с английския режисьор Ръсел Болам. Дебютът ми на професионална сцена – през 2021 с пламенната и непокорна Катерина от „Железният светилник“ с режисьор Бойко Илиев в НОВ ТЕАТЪР НДК.

Театрите: Тя май е нещо като твой облик? Образ, с който зрителите са свикнали да те разпознават?

Фил: До голяма степен Катерина е персонаж, което е много близо до мен самата, и точно поради тази причина, пресъздаването на този образ беше едновременно интересно и затрудняващо, докато открия чертите, които ни различават. Така опознавах и себе си. Това е първата ми любов в театъра. Но и по-конкретно по въпроса ти – да, страстта и непокорността са определено моят творчески почерк. От първата репетиция, до последното до този момент изиграно представление, всичко свързано с „Железният светилник“ с режисьор Бойко Илиев, Нов Театър НДК, ТМЦ Разград и невероятно талантливите колеги с изключително силни харектери, които срещнах там, е необикновено преживяване.

Театрите: Чудесно! Имала си наистина блестящ старт!
В началото на актьорската ти кариера, имаше ли нещо, което трябваше да промениш в себе си? Нещо, което се пречупи в теб, заради нея?

Фил: Всеки ден се убеждавам, че за нуждите на актьорската професия трябва да бъда във все по-голяма степен това, което съм. Нещо, върху което работя в момента, е да изляза, колкото се може повече от егото си.

Театрите: Така е! Всички хора на изкуството работят върху това. На какво те научи театърът, което да използваш и ти, и да ти послужи като нещо полезно в живота?

Фил: За практикуването на тази професия, според мен, са нужни две парадоксални и коренно противоположни по произход качества. Без тях, честният успех е невъзможен и те са: от една страна борбеността, силният характер, който ти помага в трудни ситуации, и да си проправиш път напред. И от друга страна – нежността, деликатността и финеса. Фиността, която една жена трябва да притежава – и в личен, и в професионален план, за да изпълни всяка една роля с красота. Театърът ме научи на баланса.

Театрите: Много хубаво казано! Ако животът ти има заглавие, какво щеше да е то?

Фил: „Намерение“.

Театрите: Смяташ ли, че сами определяме съдбата си? Какво да ни се случи? Или има някъде нещо написано за всеки от нас и, каквото и да правим, не можем да го променим?

Фил: Няма отговор „черно“ или „бяло“. Ние разполагаме с потенциални възможности и упражняваме своя избор, който ни довежда до други възможности или до липсата на такива, след което отново правим избор.

Театрите: Коя е най-отровната и коя най-медената човешка черта, според теб?

Фил: С интерес разсъждавам върху всичките ти въпроси, впечатлена съм от тяхната задълбоченост. Най-отровната, според мен, е осъзнатата и неосъзнатата недобронамереност. Най-медената е непреклонната способност да изпитваме любов.

Театрите: Как би се описала в пет отделни думи или в едно изречение?

Фил: Пищност, страст, хедонизъм. И само да вметна тук за хедонизма, че го използвам в противовес с разбирането, че в изкуството непременно трябва да се страда.

Театрите: Разбирам. Може би не е удачно да питам за обяснение, за всяка една от думите, затова ще премина на следващия въпрос. Асоциацията, която би искала да правят или която правят хората, когато чуят името ти или те видят? Като тук отварям една скоба, понеже името ти е много нестандартно, така че ще е интересно да обясниш повече за произхода му.

Фил: Името ми – Филина – означава „обичана“ от старогръцки. Буквално се превежда от филос, „be loved“, „lovely“, „to love“. Казаха ми току-що, малко преди да дойда, че когато говоря с някой човек, лесно го предразполагам. Карам го да се чувства свободен, не го съдя.

Театрите: Би било страхотно наистина да има повече хора с подобни асоциации и като се сетим за тях, чувствата и емоциите, които ни връхлитат, да са положителни. Ние засегнахме доста въпроси, но кой или кои са факторите, които са те формирали като човек?

Фил: Мисля, че най-вече аз сама съм отговорна за собствения си живот.

Театрите: Започваш деня си с мисълта или с мислите, че…?

Фил: „Днес можеш да си по-добра“.

Театрите: Чудесно! Фили, много ми беше приятно, че имах възможност да проведа този така красив и увлекателен разговор с теб!
Като завършителни думи или като пожелание към читателите на сайта teatrite.com, има ли нещо, което би желала да споделиш?

Фил: И аз благодаря за поканата. Стана интересен разговор. Пожелавам на читателите на този хубав сайт да продължават да четат стойностни статии.

Театрите: Много ти благодаря! И беше истинско удоволствие за мен.

Фил: И за мен също.

Последно от света на театъра

nonayotova
Нона Йотова: Бог е в сътворяването на нещо хубаво
75266134_2416043585328875_8909101437196173312_o
Петър Калчев: "В живота не знаеш кой играе и кой е искрен"
km2
"Kalki's Family" - Между музиката и театъра
52759695_257792975123149_3956116388052992000_n
Бисер Маринов: Слушайте вътрешния си глас, той никога няма да Ви подведе (част 2)
52630617_727883214272134_9218644420323180544_n
Бисер Маринов: Слушайте вътрешния си глас, той никога няма да Ви подведе (част 1)
34307223_1930185576994366_8706214500757405696_n
Георги Кацарски: „Театърът в живота стана повече отколкото на сцената“ (част 2)
34319507_1930185586994365_7403149675445878784_n
Георги Кацарски: „Театърът в живота стана повече отколкото на сцената“ (част 1)
379638_1024264110965045_5248660521451860467_n
Деян Донков: Думата, описваща живота е "изведнъж" (част 3)
kato-dve-kapki-voda-golemite-nadezhdi_35110
Деян Донков: Думата, описваща живота е „изведнъж“ (част 2)
768x432
Симона Халачева: "Научих се да пазя душата си"