Постановката „Една испанска пиеса“ на МГТ „Зад канала“ с автор Ясмин Реза и режисьор Бина Харалампиева представлява „театър в театъра“. Представя ни и ни потапя в света на актьора като такъв, но също така виждаме личността му и в чисто човешки план.
На сцената е представена френска трупа репетираща нова испанска пиеса, но по време на тези репетиции актьорите излизат от зададените образи и влизат в чисто житейските си такива – в любовта и отношенията си с околните. Отношения, в които не липсва цинизъм, отсъствие на съчувствие към другия, иронизиране и грубост.
Актьорът на сцената, показан открито и честно в своята истинска среда, от друга страна, иска и копнее за признание, да бъде оценен като най – добрия от всички.
Защото както се казва и в пиесата: Да бъдеш признат за това, което искаш да бъдеш, прави светът по малко враждебен. Никой не може да бъде упрекнат, че иска да бъде щастлив.“
Актьорът е човек и човекът е актьор, но къде е тънката граница между двете? Кога и как актьорът излиза от позата си на такъв и влиза в човешкия си образ и обратното?
Тази изключително любопитна тема е разгърнала режисьорката на постановката „Една испанска пиеса“ Бина Харалампиева, с помощта на едни от най – любимите лица на българската театрална сцена – Владимир Пенев, Мария Каварджикова, Светлана Янчева, Василена Атанасова и Малин Кръстев.
