Освен чаровен и талантлив актьор Никола Стоянов е и изключително музикална личност. За себе си признава, че никога не е ходил на уроци по какъвто и да било инструмент, но е „слухар“ – чува нещо и го възпроизвежда с глас или инструмент. При него музиката не е нещо, с което е решил да се занимава – родил се е с любов към нея. Майка му, баща му и сестра му, която е по-голяма от него, го възпитават в една среда, в която хубавата, качествена музиката е много важна част от живота. Единият му дядо е пеел и участвал в самодеен актьорски състав. Бащата на актьора е рокаджия, майка му фънкар, a сестра му е фен на музиката от 90-те. Никой от семейството му не е музикант, въпреки това обаче, Никола Стоянов пише и изпълнява песни. Интересен е начинът, по който е написал песента „Свободен“. Актьорът е спял, събудил се е, написал е текста и отново е легнал да спи. На сутринта не е помнел нищо. Всяка песен е посветена на някого или на нещо и прилича на сън – комбинация от събрани и пречупени по определен начин фрагменти от реалността. Вдъхновение актьорът черпи от случващото се в живота му – ситуациите, в които попада, хората, с които се среща, момичетата, които е обичал и обича, чувствата – любов, страст, омраза. Например песента му „На ръба“ е вдъхновена от срещата с режисьора и музикант Димитър Таралежков.
Как реагират близките на Никола Стоянов на нещата, с които се занимава – театъра и музиката? „Радват се. Това ме прави още по-щастлив. Продължавам да го правя и за тяхно и за собствено удовлетворение. Например майка ми е гледала 13 пъти постановката „Пилето“, където участвам. Всеки път се радва и се гордее с мен. Баща ми също е горд от моите участия в театъра, телевизията, музиката, концертите. Това ме прави много щастлив.“ Какво му дава музиката, която прави? „Докосвам се до един паралелен свят. Света, в който не живея, но ми се иска. Пишейки песни, аз го създавам. С тях искам да накарам хората да се замислят, да се забавляват. Разбира се, чрез сериозните текстове се опитвам да им дам посока, да им покажа, че има как да живеят по-добре, и не само за себе си. Опитвам се да им посоча отговорите, но със сигурност им задавам и въпроси!“
