Младият и талантлив актьор от трупата на Младежки театър „Николай Бинев“ Александър Хаджиангелов има повод за огромна радост – в края на месец май той спечели заслужено наградата „Аскеер“ за Изгряваща звезда. Какви усещания поражда тя, как минава един негов ден, за какво мечтае, какво предизвиква усмивка на лицето му, кои качества му помагат да върви напред и да сбъдва желанията си, на кого разчита в трудни моменти? Затаете дъх. Отговорите на тези и много други въпроси Александър Хаджиангелов ще разкрие пред нас в следващите редове.
Какво ти донесе спечелената награда „Аскеер“ за Изгряваща звезда за ролята ти в „Пилето“
На мен лично – удовлетворение от работата. Надявам се да предизвика още по-голям интерес към представлението.
Как реагираха близките ти?
Всички са много щастливи и горди с мен. Вълнуваха се много за номинациите и двойно повече за наградата.
А ти самият как реагира, в момента на връчването на наградата?
Изненадах се, беше много вълнуващо. Естествено, че не съм го очаквал – шансът беше 1:3. Тримата номинирани сме много близки приятели. С Никола Стоянов сме състуденти и играем в този театър откакто сме завършили. Вълнението беше голямо още от момента, в който ни номинираха.
Разкажи ми малко повече за героя си в постановката „Пилето“.
Аз съм Пилето. Героят ми е мечтател, момче, което предпочита да не живее в реалността, и избира един измислен, фантастичен свят, където няма рамки. Там той се чувства свободен и открива една истинска любов – такава, каквато в реалния свят никога не би могла да съществува, без задни мисли, всичко е чисто и ясно. Героят ми предпочита този свят. Разбира се, Пилето не би могъл да съществува без своя приятел Ал, който е от реалността, и без който героя ми не би могъл да се върне в нея. Освен за мечтите ние разказваме и за приятелството – нещо, без което не може да се движи светът. Всеки има нужда от поне един приятел той е този, който те тласка напред.
Откриваш ли нещо от себе си в твоя герой?
Да. Това мечтаене по някакъв начин го припознавам със себе си. Винаги съм мечтаел. Еквивалент на този измислен свят за мен е това, с което се занимавам – театъра. Това е едно място, където идвам и всяка вечер съм нещо различно. Откъсвам се от действителността или я представям по интересен и вълнуващ начин.
Участваш в детски театрални представления. В какво се състои предизвикателството да играеш пред едно дете?
Наистина е доста голямо предизвикателство да играеш пред деца. Те са публика, която трудно можеш да излъжеш, особено в днешно време с всичките анимации, които са толкова напред благодарение на компютрите и т.н. Историята, която им разказваш в театъра трябва да ги завладее. Те няма как да видят това, което виждат на екрана,защото средствата са различни, но живият контакт е незабравим и за двете страни. Винаги е много вълнуващо, когато след него те са доволни и усмихнати и чакат пред служебния вход. Тогава разбираш, че си успял да ги докоснеш.
Как възприемат театъра децата?
Забавляват се, щастливи са, пеят си песнички от представлението. Често остават тук за снимка и автографи. Понякога във фоайето се организира рисуване на картинки по повод на спектакъл, в което се включваме и сме около децата. Много е приятно. Те се вълнуват. Не те припознават като актьор, а като куче, принц, лисица… Щом така ни възприемат значи сме си свършили работата – успели сме да ги излъжем, в добрия смисъл на думата.
Къде има повече театър – на сцената или в живота?
Едното е работа и удоволствие, а другото справяне с различни ситуации. Всички владеем театъра в живота, кога повече,кога по-малко. Но като цяло мястото на театъра е в театъра. В живота си е по-добре да бъдем себе си и да не се преструваме прекалено много.
Как минава деня ти?
Зависи. Ако е събота или неделя работният ми ден започва рано. Пия кафе. Идвам в театъра и се подготвям за детско представление, което започва в 11:00. Имам честта да участвам във всички детски представления, така че събота и неделя нямам свободна сутрин. Когато съм свободен или имам представление вечер обичам да спя до късно. Разхождам се, срещам се с приятели или си седя у дома и гледам филми.
Какви книги четеш?
В момента чета Пирандело. Подарък ми е за рождения ден от Васил Дуев, режисьорът на „Пилето“. Фен съм на фантастиката – обичам и филми и книги.
Как се справяш с трудностите?
Разчитам много на себе си, понякога обаче това не е достатъчно и тогава на помощ идват прекрасните ми приятели. Радвам се, че ги имам, голяма опора са за мен.
Какво е за теб семейството?
Всичко. Те винаги много са ме подкрепяли. Особено при избора на тази професия, не срещнах съпротива от тяхна страна, за което много се радвам. Повярваха ми. Казах им, че искам да се занимавам с нещо, което наистина ме вълнува, а не просто да уча нещо заради самото нещо. Много съм им благодарен, обичам ги. Винаги са били край мен и се надявам винаги да е така.
А какво е за теб любовта?
Тя е като семейството – без нея също не може, или поне не за дълго. Хубаво е да имаш до себе си човек, който да ти е не само като част от семейството, но и да ти бъде много близък приятел и подкрепа, човек с когото да споделяш, неща, които дори пред приятелите си не би споменал.
Кога се сбъдват мечтите?
Когато искаш нещо много силно и целенасочено работиш за него.
Коя е най-голямата ти мечта?
В професионален план – да имам проекти и зад граница, да снимам филми тук и в чужбина. Искам да отида в Нова Зеландия ако е и по-работа, това ми е най-голямата мечта.
Какво те дразни?
Мрънкащи хора. Нека се радваме на нещата, които имаме и да ги оценяваме. Да работим и да се опитваме да променяме. Мрънкането и недоволството просто като такова не е действено. Всичко зависи от нас.
Има ли нещо, което искаш да промениш в себе си?
Може би да бъда по-смел от време на време. Повече се замислям, не съм сигурен за разни неща. Ще ми се по-лесно да съумявам да се впускам в различни работи, по-свободно, без много много да му мисля.
Как би се описал?
Работлив и уравновесен.
Повлия ли ти славата?
Не бих нарекъл това признание, слава. Не се усещам променен по никакъв начин. Мисля, че и отношението на хората не се е променило към мен. Аз съм си такъв, какъвто съм си бил и преди и ще продължавам да работя по същия начин и за напред.
Какво те кара да се усмихваш?
На доста неща се усмихвам. Днес – на един човек в градския транспорт, който посрещаше жените, които се качваха в автобуса и им предлагаше свободни места да седнат. Беше много забавно. Хората го гледаха странно, но беше много мило, това което прави. Забавлявам се като цяло на живота си и на всичко около мен. Гледам позитивно на нещата!
Има ли актьор, на когото се възхищаваш?
Възхищавам се на колеги, които са работливи, талантливи, креативни, които вълнуват и обичат професията си.
Какво ти предстои от тук нататък?
Все още не знам. Почивка като начало.
Къде ще почиваш?
Ще ходя на море и на екскурзия в чужбина.
