Михаил Билалов в житейската си роля

Повечето хора свързват образа на Михаил Билалов с лошия Джаро от сериала „Под прикритие“, Тони от „Връзки“ и Георги от „Скъпи наследници, но всъщност театралните почитатели помнят първата му роля в пиесата „Мадам Бътърфлай“ , за която и получава Аскеер още през далечната 1994 г. След това заминава за Франция, и започва живота си отначало, където въпреки всички несгоди пробива като ландшафт архитект. Завръщането му в България е белязано с успех – Икар за ролята му в пиесата на Народен театър „Иван Вазов“ „Козата или коя е Силвия“. Дали животът на актьора Михаил Билалов е по-интересен, отколкото ролите му, нека разберем в следващите редове.

  • Заради това, че родителите на Михаил Билалов са актьори, като малък му е било интересно да посещава машинното отделение (всичко под – сцената – повдигателни апарати, зъбците, които правят отворите на сцената и целият механизъм, който я кара да се движи) и апаратната в един театър, като е запазил този свой интерес към тях и до днес, продължавйки да го прави. Машинното на Народния театър и Театър София са му любимите места, на които обича да стои.
  • Михаил Билалов завършва Класическата гимназия и родителите му очакват той да се занимава с археология, но не успява да се „разбере“ с латинския и гръцкия и се записва в първия университет, в който го приемат – ВИТИЗ. Искал е да стане актьор, тъй като по това време на всеки такъв са давали ведомствен апартамент, но в момента, в който го приемат, му казват, че вече няма такова нещо.
  • Михаил Билалов е син на покойната актриса Ана Костова, от, която наследява този талант и занаят и го доразвива. Актьорът споделя, че през живота си й е казвал и неприятни неща, но два дни преди тя да си отиде двамата водят дълги разговори, успяват да си простят и нищо не остава недоизказано между тях.
  • Михаил Билалов заминава за Париж, заради негова приятелка, живееща там, в която е силно влюбен. Първата му работа след напускане на България и установяване във Франция, в началото на 90 – те, в ателие на българския художник Илиян Панов, при когото работят и други българи, който му дава първото парче хляб, и на когото винаги ще бъде благодарен. Поставя си за цел да стане ландшафт архитект и за целта работи 2 г. като главен готвач, като по-късно записва във Версайското училище. Отначало е чирак в местен ресторант, но тъй като се справя много добре му поверяват мениджмънта на заведението в ръцете.
  • В началото на актьорската си кариера, заради роля на жена, му се налага да се научи да ходи на токчета. Упражнява се в Борисовата градина, а актрисата Бойка Велкова, с която участва във въпросното представление, му помага с уроци.
  • Една от любимите му фрази : „Имам грехове, но покажете ми този, който няма.“ Вярващ е и изпитва нужда да се изповядва. Предпочита изповедника пред психолога.
  • Михаил Билалов никога не си е казвал, че няма да успее в дадено начинание, а се е питал ще успее ли утре.
  • Споделя, че в трудните ситуации винаги се е случвало нещо, почти случайно, което в последния момент го е измъквало от тях.
  • Актьорът смята, че шанс се дава всеки ден, но човек трябва да има разум и желание да грабнеш този шанс, който стои винаги до теб, без да ти пречи гнева, паниката и др.
  • Това, на което иска да научи по – младите си колеги е, че животът е много превратен и може както да те въоръжи с много търпение, така и да те накара да го изгубиш. Смята, че за един актьор е важно да има много търпение, и през това време да не изгубват надеждите си и да работят постоянно. Актьорът е на мнение, че когато нещата изглеждат безнадеждни, всъщност не е така, а просто трябва да проявиш търпение.

Последно от света на театъра

34
"Случаят Лола" - за триумфа на жената над психическото и физическото насилие на нарцисиста
DSC_1860
Луиза Григорова - Макариев и Христо Пъдев в криминален "Капан за самотен мъж"
4
Силвия Лулчева и Борислав Захариев (Боби Турбото) са адвокати в любовта в "Не забравяйте да се подпишете"
DSC08364
"Неделя вечер" - за последиците от изневярата
173451463594580
Сатиричният театър чества 100 - годишнината на легендата Георги Калоянчев
_VN_8611
"Есенна градина" на режисьора Юрий Дачев - какво се крие в нея?
31
"Обадете се по - късно - в кома съм" - иронично намигване към човешката алчност и жестокост
469069792_899563475639113_8822081557294403449_n
"Бушон за смяна" или забавен поглед към несгодите от ежедневието
DSC06225
"Завръщане у дома" или защо нещата никога не са такива, каквито изглеждат
DSC06349
"Кой се бои от Вирджиния Улф" - или приемаме ли се достатъчно, че да позволим да ни обичат?