Две жени, в края на своята младост са главните героини в пиесата на Народния театър “Две”. Но не кои да е жени, а българските поетеси Дора Габе (Бойка Велкова) и Елисавета Багряна (Мария Каварджикова), в компанията на тяхната икономка (Ева Тепавичарова).
Прочувствената емоционална изповед на Дора и Елисавета за изминалия им живот, прозира през техните разговори по време на едно хисарско лято. Миналото и на двете изплува, завръщайки се като вещи, извадени от стар куфар, който поетесите така и не могат затворят и заключат завинаги, въпреки усилията си. Щастливи моменти като преживяване на апогей на славата, истински любови, както и на грешки, съперничество, тъга и отчаяние, упреци и обвинения…цяла палитра от човешки емоции и житейски фрагменти излизат от него и нищо не липсва. Защото същността на човека се крие в душата му и в това, което се случва вътре в нея, в нейните преживявания.
А думите ни имат сила, заредени са с енергия и едно от най – нормалните неща е да имаме страх от тях.
Под наметалото на славата и известността на двете поетеси виждаме тяхната човешка същност, която като всяка друга е люшкана като кораб в морето между бялото и черното, осъждането и прошката, болката, отчаянието и безсмислието, но и надеждата, че не всички щастливи моменти са безвъзвратно загубени в миналото.
Виждаме както съперничеството и крайното осъждане между двете поетеси в личен план така и искреното състрадание и приятелство между тях, така както само две истински емоционално близки жени могат да се усетят и разберат една друга и да изградят силна и въздействаща връзка помежду си.
И точно това прозира като едно от най – силните послания в пиесата “Две” на режисьора Юрий Дачев – въпреки всички неразбирателства помежду ни, когато една връзка между двама души е искрена, ръбчетата в нея не могат да я отслабят или разрушат и тя устоява на всички житейски изпитания.
