Във втората част на интервюто с актьора Симеон Гълъбов ще научим защо въпреки всичко той е запазил вярата си в човека, кое е най-скъпото нещо, което притежава, какво му вдъхва усещане за непобедимост и увереност, с кои световно известни актьори би искал да си партнира, както и отговорите на много други интригуващи въпроси.
Как излизаш от моментите на тъга?
Сам намирам пътя, мисловно, разсъждавайки. Много обичам да анализирам. Както съм влязъл в тези моменти, така и излизам от тях, като после се чувствам добре, че съм преминал през тях и чакам следващото.
Може би се чувстваш по-силен?
Да. Както казват „Това, което не ни убива ни прави по-силни“. Намирам увереност в себе си да продължа напред с бодра крачка и с главата нагоре, да не сведа поглед и да не се примирявам.
Кои са твоите хобита?
Спортувам, но не съм активен спортист. Преди бях, танцувах много брейк денс. Професията също може да се каже, че ми е хоби, това съм аз, без него не мога да живея. Обичам да се впускам в неизвестни, нови светове, които трябва да покорявам в концентрирания живот на сцената за час и половина, два или три. Зрителят трябва да бъде потопен в тази атмосфера. Накрая си казвам: „Ето тези хора са отделили два часа от живота си, за да дойдат, заради нас.“ Аз съм любопитен човек. Обичам всичко неизвестно.
Откривателството?
Да. Като един Христофор Колумб съм. Не точно, но обичам да откривам нови неща.
Какво искат да видят според теб хората в театъра?
Според моите наблюдения, в последно време искат да дойдат и да гледат нещо, което да ги разтовари. Това малко ме натъжава. Публиката предпочита леките представления, комедиите. И пак идваме на приказката, че това ежедневие побърква хората и те имат нужда от разтоварване – два часа да гледат нещо, на което да се посмеят, да не се замислят. Виждам, че в тези, комедии се вкарва смисъл, но има и много безсмислени неща, които се правят просто за да се играят. Може би и ние имаме вина, така сме научили публиката. Но аз това не го одобрявам. Иска ми да има вяра и истинност във всичко, което се прави.
Кое е най-скъпото нещо, което притежаваш?
Хората, семейството ми. Винаги е било и така ще бъде. Всички, които са около мен и всички, които ги няма, но знам, че са все пак около мен. Човекът за мен е уникално създание. Първоначално той е истински, независимо колко тежък е животът, независимо от озлоблението и завистта, които до такава степен се изострят, че всеки гледа в паницата на другия. Ако си гледаше в своята и се обединеше с другите хора щеше да е много хубаво. Но аз все пак вярвам в човека, безрезервно, независимо какво съм чул за някого, когото не познавам, и с който ще се срещна. Вярвам, че там някъде има нещо, което ще е добро и заедно с този човек можем да направим нещо съвършено.
Т.е. не си предубеден?
Не. Опитвам се винаги да се боря срещу това. Да, поддавал съм се на такива чувства и емоции, но винаги Аз-ът ми говори, че не трябва.
Две неща, без които не можеш?
Със сигурност не мога без театъра, няма как. Пак казвам, независимо как се развият нещата, дали ще се занимавам или не, пак ще намеря начин да го правя, защото това съм аз. Ако не го правя, това означава, че съм се предал, че съм сложил точката. А аз никога не съм слагал точка и няма да я сложа. Другото нещо без което не мога са усмивките на хората.
Какво те вдъхновява?
Понякога много ме вдъхновява музиката. Така мога да се затворя и да се заслушам в нея, че да се почувствам непобедим. Постигнал съм консенсус със съседите. Те знаят с какво се занимавам и ме разбират, за което много им благодаря. Независимо колко е късно, дори и да е три половина през нощта, аз имам нужда да си пусна нещо, защото знам, че ще намеря смисъл, в това, което искам да направя, в това, което ми е неизвестно.
Коя е музиката, която те вдъхновява?
Слушам всичко, но като цяло рок. Харесвам творбите на Ханс Цимер. Филмовите музики, които пише за мен са уникални. Много ми допада, защото творбите му ме докосват – намирам смисъл, живот, жизненост в тях, нещо много различно, нещо като тука, но което се движи паралелно и е много прекрасно, като райската градина, например. Чувствам се много силен в такива моменти, както мога да се почувствам и много натъжен, в което също има смисъл. Винаги има причина – най-добрата. Още Волтер го е казал: „Всичко, което се случва, се случва по необходимост, има си причина.“
Най-ценният урок, който си научил от живота?
Винаги да вярвам в себе си. Независимо в какви моменти се намирам, винаги да знам и да си повтарям, но не само на думи, а да го вярвам наистина. Защото според мен има много голяма разлика от това човек да се самонавива и да си повтаря едно и също нещо 1500 пъти и то да стане истина. Обаче не това е смисъла. Трябва да го осъзная, и така да го повярвам, че да знам, че ако искам, мога да направя всичко. Независимо дали говорим за нещо минималистично или грандиозно. Всичко мога да направя, стига да искам, да вярвам в себе си и това да е моята истина.
Кои са трите неща, които харесваш в себе си?
Чувството ми за хумор, макар и да е малко неуместно на моменти. Имам и една притесненост понякога, която за мен е доста чаровна, макар и да не ми е много голям плюс в дадени ситуации, но пък това съм аз. Очите също си харесвам. Обичам си се.
Ако си господар на света за един ден какво би направил?
Ще обединя хората в една обща кауза за добро. Не искам да има войни. Смятам, че това в никакъв случай не е редно решение. Трябва да има някакъв баланс. Всички сме хора на тази земя, независимо от това колко е труден в момента живота и какви неща се случват.
Мечтите се сбъдват когато…?
Истински вярваш в тях.
Ако имаш възможност да си партнираш с някоя световно известна личност – актьор/актриса, кой/коя ще е той/тя?
Много са – Робърт Де Ниро, Ал Пачино, Мерил Стрийп, Том Круз. Даже се надявам един ден да си партнирам с тях и вярвам, че ще се случи. Нека да дойде по-скоро обаче този ден, за да не станат прекалено възрастни, да са все още активни. Бих се радвал да ги погледна в очите и да видя какво ще ни кажат за това, което правим в театъра. Искам да си партнирам и с Киану Рийвс. За мен той е изключително истински, много е изживял.
А с кого от българските актьори би желал да си партнираш?
Щастлив съм, че до този момент имах шанса да се срещна на сцената с толкова талантливи личности, с които съм мечтал да си партнирам и съм го направил. Говоря за изявени артисти и режисьори, които са ми били като двигател да продължавам и да намирам смисъл – Александър Морфов, Теди Москов, Деян Донков, Рени Врангова, Жоро Мамалев, Албена Колева, Валери Йорданов, Иван Юруков, Параскева Джукелова. Те са уникални личности и артисти. С Жоро Мамалев играхме в „Ричард III“, което за мен беше голям експириънс, защото тогава бях още студент. Надявам се с всички тези хора да продължим да се срещаме и да творим заедно, защото има смисъл.
Какво би желал да ти се случи занапред?
Да бъдем здрави всички, на първо място. Искам и да ме чуят хората, защото имам какво да кажа, да работя повече над себе си, да получа съответното внимание за това, което правя. Не говоря за награди, защото според мен това няма много смисъл, ако наистина всичко се прави само заради тях. В края на краищата театърът се прави за хората. Нека те да видят и преценят.
Симеон Гълъбов: Не мога да си представя да живея без театър! (част 1)
