Във втората част на интервюто с Георги Кацарски ще научите коя е мечтаната от него роля, какви са хобитата му, успял ли е да запази детското у себе си, без какво не може, защо е важно да използваме въображението си, а останалото четете в следващите редове.
Има ли роля, която мечтаеш да изиграеш?
Да. Инспирирана е от идеала ми за актьор, въпреки, че има много добри български актьори, Деян Донков – Дон Жуан. Заради текста на Молиер. Бих изиграл ролята, но тя е може би още в ранния ми период, на започващ да се занимава с това тази работа човек. Вълнуваща е енергията му, наистина му се възхищавам.
Какви са твоите хобита, освен фотографията?
Много са. Обичам футбола – да играя и да го гледам. От малък карам ски в планината. Зимата е страхотно. Има една смразяваща тишина. Вълнуващо е това, че не знаеш какво може би ще излезе от някъде и какво ще се случи. Когато примерно има буря, това връхлитащо чувство е интересно и не знаеш какво следва. Планината е толкова тиха и смразяваща. Друго хоби ми е да свиря на китара. Пиша, преди пишех повече поезия. Тя винаги идва, когато искам да изкажа болка или възхищение, или свръхекспревсивно усещане в мен.
Събирам ключодържатели. На всеки, който ходи някъде му казвам да ми носи по един ключодържател. Събрал съм толкова много и в момента искам да си направя едно голямо шкафче, където да си ги закачам всичките. Интересно ми е.
Защо се спря точно на ключодържатели?
Нямам представа, но ми е страст. Много хора като ми ги подаряват и казват: „Няма ли да ги сложиш на ключовете си. А аз казвам: „Не, ще се изтъркат, ще се счупят. Трябва да се пазят.“ Харесва ми формата – 3D. „Всеки луд с номера си“, както казват.
Кой е най-ценният урок, който си получил досега от живота?
Той е от баща ми. Осъзнах го много по-късно. Казваше ми: „Георги, не можеш да оправиш света.“ Винаги съм се опитвал да се бия с вятърните мелници. За жалост не се получава. В „Зимата на нашето недоволство‘ има нещо много хубаво – Илка Зафирова казва на Асен Блатечки: „Ти учиш ли децата си на нещо, в което не вярваш?“. Замислям се как аз един ден бих учил децата си в неща, в които не вярвам и дали бих го правил. Или бих бил абсолютно откровен с тях. Научил съм се да бъде малко по-търпелив и да не ги приемам толкова нещата, да съм спокоен, колкото се може повече.
Без какво не можеш?
Без вода и море. Баща ми е от морето и половината си детство съм прекарал там. Пясъкът, слънцето, морето, бриза – това са неща, които не мога. Ако веднъж в годината не отида за няколко месеца, откачам. Или просто трябва да е природа. Връзката човек – природа е нещо, без което никой не може. Много е приятно усещането, пречиства те.
Какво дете беше и запазил ли си детското у себе си?
Аз както казах бях много буен, много луд. Не слушах много много какво ми казват. Патил съм си доста заради това. Но определено съм запазил детското в себе си и се надявам, дай Боже, да го запазя до края на живота си. Това е най-хубавото – детското в теб, защото точно по тази причина не приемаш нещата чак толкова сериозно, а ги гледаш през едни розови очила на детството си винаги има решение. Децата са най-умните същества и ако не запазиш това, сякаш започваш да се обременяваш с всякакви глупости на съвременния свят.
Искаш да кажеш, че ти си запазил положителното у себе си?
Да. То детското е положителното, то е чистота.
За да си щастлив имаш нужда от?
Любов, театър и природа.
Кое слушаш повече – разума или интуицията?
Винаги интуицията. Разумът само ме обърква, защото когато изпитвам нещо, знам, че то е правилно. Имал съм доста ситуации, в които точно така се е случило. Когато се намеси разума започвам да се колебая, да се чудя. Интуицията е доста вярна за човека и аз следвам нея.
Никога не те е лъгала, когато си я слушал?
Никога. Пък, каквото и да си кажем, някой път ме е вкарвала в големи неприятности и бели. Но както казват: „Всяко зло, за добро.“ А интуицията е сърцето. Сърцето е важна част за душевното спокойствие.
Кои са най-силните ти качества?
Може би точно, че съм интуитивен и борбен. Или поне се опитвам, но не с цената на всичко. Но качествата се развиват с времето. Имам да уча още много и да ги обогатявам.
Ако можеше да притежаваш суперсила каква щеше да е тя?
Да се телепортирам, защото мога да отида, където си поискам, когато поискам. Може в момента да се телепортирам на морето за един – два часа и после да се върна. Мога да се телепортирам на някое интересно място, което никога никой не е посещавал.
Една мечта се сбъдва, когато?
Когато човек много силно вярва в нея, работи за нея и я визуализира. За мен нещата, които визуализираш винаги се случват.
Т.е. въображението е всичко? Двигателят?
Да. То може да те разболее или да те избави от болест или от лошите ситуации да ти направи страхотен деня. Въображението е всичко.
Актьор се раждаш или актьор се учиш да станеш?
Със Сигурност има нещо, което Бог или Вселената ти е дала, така че по-скоро може би се раждаш. Но другото, което е казвал моя професор Стефан Данаилов е, че може да имаш талант, обаче трябва много да бачкаш и всяко нещо, което учиш, да пълниш торбичката с него и след това да използваш тези неща. Не можеш да лежиш само на таланта си.
Какво си пожелаваш от тук нататък?
Да съм жив и здрав, да имам много хубави, вълнуващи роли, които да ме връхлитат и да ме изумяват и да преоткривам чрез тях себе си, да се уча и развивам. В момента да съм в този театър е една о мечите ми, които съм сбъднал. Когато завърших това беше единствения театър, в който исках да бъда и съм много щастлив. Тук има и нови актьори, които дойдоха и които са страхотни и можеш да научиш толкова много неща от тях. Искам занапред да се уча, колкото се може повече.
Георги Кацарски: „Театърът в живота стана повече отколкото на сцената“ (част 1)
