В центъра на пиесата „Кафе с претенция“ на Георги Марков, развиваща се през 1966 г. в българската столица, са двама ергени – Милчо (Юлиян Вергов) и Милко (Иван Радоев) в трескава подготовка за гостуването на две млади дами, заговорени от тях на софийската улица Раковска, по рано през деня.
Милчо е изискан, самодоволен аристократ на 43 г, директор на рекламно бюро, вещ в света на свалките и общуването с жените (или поне по неговото „скромно“ самомнение), с нескрито самочувствие и познавач на женската природа и слабости. Или както той самия се изразява по темата: „Ако станеш отворена книга за една жена, загубил си я, затова поддържай мистерията“. Друг негов „коз“ сред нежния пол е да говори възвишено, философски и интелигентно, до степен и риск да не бъде разбран от другата страна.
Приятелят му Милко, също на 43 – години, от друга страна е неговата противоположност – глуповат и елементарен като разсъждения мъж, който никак не е наясно с женския свят (да не кажем направо „бос“) и това по всичко му личи, което предизвиква от една страна снизхождението на приятеля му Милчо и редица комични диалози между двамата, а от друга – искрен смях у публиката. В срещата с двете дами, по – рано през деня, Милко показва и друг свой недостатък, отблъскващ жените – стига до такава излагация от скъперничеството си, че се стиска да плати 4 лимонади, което не остава незабелязано, некоментирано и непорицано насаме от авера му.
Докато двамата си разменят мъжки приказки и чакат нетърпеливо заветния звънец, се появява третия член на малката групичка – Минко (Моньо Монев), на 43 г (отново), женен мъж, който се е измъкнал от семейното гнездо, за малко глътка свобода.
Той веднага става повод за подигравки как е мъж „под чехъл“, как няма право вече да поглежда чуждо и как сам си е виновен за хомота на шията.
Сред забавните, лековати, шеговито – закачливи реплики на тримата герои, в пиесата „Кафе с претенция“, примесени тук – там и с открити нападки и обвинения обаче прозират по – сериозни проблеми в мъжкия свят.
Наистина ли е толкова приятен и удовлетворяващ ергенския живот, колкото се представя външно? Или с други думи – в това ли се състои щастието на мъжа – да си свободен и да следваш поривите си, където и както си поискаш, неконтролиран от никой, но и зависещ от случайното женско одобрение и благовололение (което не всеки път ти е гарантирано) или в това да си обвързан, да имаш човек до себе си, макар и един и същ, но с когото да имаш (почти) всичко, което ти е нужно. И ако се замислим, тези въпроси са вечни и актуални и днес, въпреки епохата, в която се развива действието на пиесата.
Музиката към „Кафе с претенция“ е дело на Добрин Векилов – Дони, режисьор е Иван Урумов, а Вие не пропускайте да се насладите на комично – нелепите, но дълбоко истински ситуации в нея и да се заредите с добро настроение на сцената на Театър „Българска армия“.
