Животът е невъзможен без мечти. Те придават форма и смисъл на ежедневието ни. Независимо дали са малки, или големи, осъществими или не, те са неотменна частица от самите нас. Всички имаме копнежи, ето защо потърсихме няколко известни и обичани български актьори и те ни споделиха кои са най-съкровените им желания.
Любомир Ковачев:
„Мечтая да посетя и проявявам голям интерес към Африка, Азия, Австралия и Мачу Пикчу“.
Юлиан Вергов:
„Искам да спрат застрояванията по Черноморието. Къмпинга на който бях наскоро – „Смокиня“ го застроиха, при това неправомерно. Съсипват всичко.“
Мартин Гяуров:
„Искам да имам възможност да пътувам, което не се реализира лесно. В Лондон ми направи голямо впечатление отношението на различните видове служби към хората, нуждаещи се от помощ. Оставям настрана начина, по който изглеждат другите градове. Имам чувството, че дори да достигнем архитектурните им висоти, пак ще си останем кофти хора. Иска ми се това да се промени, но не знам дали ще стане. Бях в Лондон само за два дни, но свикнах на едно по-различно отношение. Като се върнах веднага усетих разликата. С хубавото бързо се свиква.“
Владимир Карамазов:
„Искам да обиколя света и мисля, че ще осъществя тази своя мечта.„
Стефан Щерев:
„Най-голямата ми мечта е да бъда здрав и да ми се случват нещата, които искам. Да н ми се налага да мисля в тъмни тонове. Мечтите като цяло са краткосрочни. Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла зима копнеят да дойде лято и цял живот жадуват да дойде щастието. А то всъщност съществува сега, днес – в този момент, с този човек. Никога няма да стане от понеделник – петък директно и от зима лято.“
Юлиан Рачков:
„Мечтая да продължа да се развивам в професията си. Да ми върви в личния живот, да съм щастлив и а бъда пълноценен човек.“
Стефан Иванов:
„Пожелавам си да съм здрав и да имам работа.“
Георги Спасов:
„Да продължа да участвам в телевизионни филми и кинопродукции. Интересно ми е, по-различна е играта пред камера, от тази на сцената. Пожелавам си първото да ми се случва по-често.“
Красимир Куцупаров:
„България да се оправи. Хората да си стъпят на краката, ние сме добри и читави. Ситуацията, в която ни поставиха, ни направи лоши, завистливи, крадливи и обезверени. За всичко е виновен начинът на управление. Не можеш да искаш да се наядеш, а с държавата да става, каквото ще. Прави са хората, които излизат по улицата и казват, че не искат да има партии. Пожелавам си децата ни да се върнат от чужбина, синът ми да е до мен, а не да го виждам само по време на 20 – дневната му годишна отпуска. Нека младите хора да имат възможност да работят за България, а не за чуждите страни, но как да си изкарват хляба тук? Нямат възможност за развитие, тъпчат на едно място. На запад е различно. Умните и можещи хора израстват професионално. В нашата държава интелигенцията и културата се унищожиха умишлено с цел по-лесно управление, защото един мислещ човек може да обърка нечий план.“
