„Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе различни роли…“ е казал английският драматург, поет и актьор Уилям Шекспир. Дали обаче трябва да възприемаме буквално тази сентенция и да я прилагаме в живота и правим ли го? Живот в театъра или театър в живота? Правдиви отговори на тези философски въпроси могат да ни дадат само хората, чието призвание е театралното изкуство, което едновременно с това е и техния живот – актьорите. Ето какво споделиха те по въпроса: „Къде има повече театър – на сцената или в живота?“ пред www.teatrite.com.
Симеон Гълъбов: В живота – ежедневно, постоянно. Зависи как си го направиш. В театъра също, постоянно. Изобщо театърът е навсякъде. Както казах, не мога да си представя да живея без театър, независимо какво правя. Малко метафорично ще се изразя, понеже ми се е случвало, когато се чувствам все едно съм по средата на едно езеро, аз мога да плувам, но проблема понякога е, че не знам в коя посока да хвана. Когато се вслушам в себе си, във вътрешната си интуиция, това, което ми подсказва не разума, защото той преизчислява според мен дадената ситуация, а сърцето, което те води, винаги печеля. Усещам удовлетворението, намирам вътрешния си баланс. Аз постоянно водя някакви битки със себе си. Другите хора не мога да ги съдя, напротив – гледам винаги да намирам позитивното в тях, добрината, независимо в колко тежки времена живеем в момента.
Христо Терзиев: На сцената, разбира се. Опитвам се театъра в живота да го сведа до минимум. Играя само куклен театър пред малкия ми син. Гледам в отношенията си с хората изобщо да не театралнича. Слава Богу на сцената има повече театър, поне в моя живот. Но като цяло в живота в България има много театър – политически, журналистически, медиен. Но при мен би било изморително като съм през вечер на сцената да се опитвам да го пренасям и в живота.
Евгени Будинов: Навсякъде. В живота има големи артисти. Всички играят. Мисля, че Шилер беше казал: Истинският човек е играещият човек. Всички ние постоянно играем роли – на баща, съпруг, актьор, счетоводител, и със всеки човек сме различни. На сцената гледам героите ми да са не само смешни, но и драматични. В театъра е хубаво, защото в него хората знаят, че идват за да бъдат излъгани. А в живота е по-сложно, по – неочаквано. Господ Бог има най-богатото въображение.
Таня Кожухарова: В политиката има най-много театър. Обаче фалшив театър. А що се отнася до живота смятам, лично за себе си, че това не е театър. Театърът си е в театъра.
Михаил Милчев: Мисля, че е по-добре да има повече театър на сцената и по-малко в живота, защото театърът е прекрасно нещо – това е мястото където човек наистина може да мечтае. Театърът обаче се ръководи от железни правила и закони, както музиката, изобразителното изкуство и т.н. Това, което наричаме обществен театър или театър в отношенията определено не ме вълнува, по простата причина, че той е криворазбран театър. Ако има нещо, което в съвременното общество липсва в отношенията между хората и в обществените отношения, това е честността, искреността. Добрият театър разчита на крайната, пределната истинност, честност и отдаденост на тази мечта, на която сме си отдали живота. Дай Боже в обществото да има толкова искреност, истинност и честност като в добрия театър. Иска ми се дотолкова, доколкото театъра го има в живота, да бъде добър поне, а не лош.
Петър Антонов: Разграничението трябва да бъде много голямо. Аз в живота смятам, че не съм добър актьор. Мисля, че театърът трябва да бъде единствено и само на сцената, в самия театър, в изкуството. Това, което се шири в нашия социум е много пошъл театър.
Александър Димов: Театърът си е за сцената и там трябва да си съществува. Но това, което в живота се опитват да ни го представят като театър – лицемерието и игричките, е много лош такъв и няма нищо общо с изкуството. Изкуството е възвишено и по-близо до душата. Ето защо няма театър в живота.
Драгомир Симеонов: Театърът извън сцената си е заслужил една малко иронична конотация. Хората казват „Играеш ми театър“, все едно живота не предлага крайно любопитни или крайно нестандартни случки. А това, което сме свикнали да свързваме с театъра е известна престореност, т.е. човекът, който е на сцена не е този, който се опитва да ни заблуди, че е – дали е граф, дали е просяк, фея, това няма значение. Той очевидно е актьор, а и сцената не е гора и не е замъка на графа. Така че ние това разбираме под театър – тази престореност, което означава, че не гледаме театър правилно. Влизайки в театъра трябва да се абстрахираме, че това там е дървена сцена, има кулиси и актьора е някой друг. Трябва да се отпуснем и да гледаме, както децата слушат приказки и да вярваме в това, което ни се случва. Така, че абсолютно еднакво е това, което се случва на сцената и в живота, но ние сме различни. Ние не позволяваме на театъра или на живота да бъде естествен или пък да крие някакви неща от нас.
Александър Хаджиангелов: Едното е работа и удоволствие, а другото справяне с различни ситуации. Всички владеем театъра в живота, кога повече, кога по-малко. Но като цяло мястото на театъра е в театъра. В живота си е по-добре да бъдем себе си и да не се преструваме прекалено много.
Владислав Виолинов: Театърът си е за сцената, а това, че в живота играем, лъжем, представяме се за други, е вярно. Има обаче една огромна разлика. В живота, когато лъжеш, човекът отсреща, в повечето случаи, не знае, че го лъжеш, а ако знае, ти не знаеш, че той знае. Докато в театъра, точно това е трудното и магическото, че хората, плащат едни пари, сядат в салона, скръстват ръце и казват „Хайде, излъжи ме.“. Ти ги лъжеш и те вярват. Това в живота е невъзможно. Ето защо смятам, че театърът няма място в живота.
Юлиан Вергов: Театърът е само на сцената и би трябвало там да си остане. В живота, колкото и да го наричат така, това не е театър.
