Ивайло Христов – непринуденият, любопитен към света човек

Ивайло Христов е от актьорите, които никога не са се опитвали да се набиват на очи и да привличат цялото внимание към себе си. От личността му винаги е лъхала изключителна непринуденост, ненатрапчивост и детско любопитство към всичко заобикалящо го. Едно от най-големите постижения на именития актьор и режисьор, без съмнение, е пиесата „Секс, наркотици и рокендрол“, в която си партнира с Коцето Калки и Дони, и която се играе вече 25 години без прекъсване. Какъв е в живота докосналият хиляди сърца чрез множеството си брилянти превъплъщения, основател на „Модерен театър“, и театралните награди „Аскеер“?

– Като дете Ивайло Христов е бил добър, послушен и не се е биел. Обичал е да играе футбол и да слуша музика, заставал е до радиото и си е представял, че свири на пиано. Дотолкова е бил запленен от това изкуство, че когато родителите му го водят на концерт на Николай Гяуров в Унгария, в притихналата зала актьорът започва да подражава на певеца, а самият той, чувайки го, му казва: „Браво моето момче, точно така“. Първите думи на Ивайло Христов са на унгарски, където е слушал езика от връстниците си.
– Ивайло Христов е човек, който привидно страни от даването на интервюта и говоренето за себе си, но всъщност той с удоволствие се показва пред медиите само тогава, когато има да каже нещо важно и смислено и разговорът да бъде истински и съществен, а не постоянно да се вре в очите на хората и да говори глупости.
– Актьорът живее с идеята, че човек не бива прекалено да се втелясва в дадено нещо и да го възприема твърде на сериозно, а е добре да гледа на него с него с лека усмивка.

– В един момент Ивайло Христов е много екстровертен, раздаващ се и весел, а друг път затворен в себе си. Широко скроен е и обича да се хвърля през глава в начинанията, които си избира. Не спира да наблюдава, да търси и да се изненадва. Небрежен, упорит, търпелив и интуитивен. Умее да изслушва без да прекъсва. Професията и личността у него, са едно цяло.
– Колеги на актьора споделят, че в работата си, той е вдъхновяващ, че с него се работи леко, без напрежение и че може да работи от сутрин до вечер. Не е от хората, които ще се разкрещят на някого, напротив – умее да щади другите и да поема негативното от даден проблем.
– Според актьора, животът понякога ни „залага“ капани и препятствия, за да разбере доколко силни сме и дали можем да ги преодолеем.
– Актьорът споделя, че когато дадено нещо загуби своя артистизъм, непринуденост и откровение, то спира да бъде съществено.
– Ивайло Христов е спортувал дълго време водна топка, бил е в младежкия национален отбор. Твърди, че спортът му е помогнал да запази хъса си и винаги да успява да продължава напред.
– Ивайло Христов е любител на сладкото, а любимият му десерт е Тирамису.
– Заради вроденото си любопитство към заобикалящото го, актьорът обича да наблюдава хората. Според него отстрани могат да се видят невероятни неща, дори да става въпрос за пътуване в трамвая например. Обича също така да слуша като през живота си е чул множество интересни истории, които използва в работата си.
– Ивайло Христов не иска синът му да върви по неговите стъпки, тъй като публиката ще прави сравнение между двамата. Твърди, че всеки човек трябва сам да избере пътя си в живота и да го извърви.

Последно от света на театъра

mobidik
Моби Дик - за страха от това, което не познаваме
babde2f817eb4f77b7311b9df39cf573
"Три сестри" - постановка за спасението от илюзиите
BIG16777596947vlcsnap-2023-01-04-14h51m49s326
"Портокалова кожа" - за страховете и предизвиктателствата на съвременната жена
vnimanie-lyubov
Внимание, Любов - тази, която е тук за да остане, въпреки всичко
20200715_171415-700x349
„Сама жена“ разкрива тайните на женската психика
IMG_0066-700x467
„Марихуаната на мама е най – добра“ дава отговори на наболял обществен проблем
TT-191006-0282-700x467
„Без задръжки“ или какво се случва когато няма какво да губиш?
768x
„Съгласие“ – то да приемем чуждите грешки – възможно ли е?
Cover
„Енергични хора“ превземат сцената на Сатиричен театър „Алеко Константинов“
Смях-на-сбогуване-111-700x467
„Смях на сбогуване“ или защо животът трябва да бъде приключение