Познаваме гласовития актьор, музикант и стоматолог с дългогодишна практика, Костадин Георгиев – Калки като един от създателите на музикалната група Медикус, както и от образа му на Огнения дизайнер в нашумелия преди няколко години български филм Мисия Лондон , театралната постановка „Секс наркотици и рокендрол“, в която си партнира с Ивайло Христов и Дони, рок – операта Исус Христос Суперзвезда и много други негови превъплъщения. Срещаме се с Коцето Калки броени дни преди следващата му изява пред публика, а именно концерт в столичната Зала България.
Разкажи ми за концерта, който подготвяш.
Той ще се състои на 24 април, от 19:00 часа, в Зала България и е под надслов „Госпъл спиричуъл и още нещо“. Ще бъде заедно с националния филхармоничен хор и София Госпъл хор, като освен мен, за солист поканих Мартина Табакова, мой спътник в момента и изключителен музикант. Концертът включва песни, които са класически госпъл изпълнения, с които съм се запознавал във времената на Медикус, но и някои по-съвременни, като например песента You raise me up на George Groban. Накрая може би ще има един или два биса, които са по-специални и по-различни песни, но пак с госпъл звучене. Диригент е маестро Славил Димитров, ръководител на националния филхармоничен хор.
Разкажи ми за представянето на пиесата „Секс, наркотици и рокендрол“ в Австралия и Нова Зеландия.
Спектакълът навърши 25 години в края на миналата година, или с други думи направихме 25 годишен юбилей и ето че от няколко години ние правим международни турнета и посещаваме българските общества в чужбина. През 2015 г. бяхме в САЩ и Канада, където направихме турне в 13 града. След това започнахме в различни градове на Европа. Миналата година бяхме в Австралия и Нова Зеландия и тази година отново в различни европейски градове като Кипър, в един театър, където има българско участие. Този театър се казва La Scale. Навсякъде публиката ни приема изключително горещо. Винаги залите са пълни. Това е спектакъл, чието звучене като че ли така е направено от автора Еди Богосян, че да звучи винаги съвременно.
Какво е усещането да играеш в постановка, която не пада от афиша 25 години?
Усещането е като за рекорд на Гинес, защото аз съм участвал в два рекорда на Гинес, но нищо чудно този да бъде третият, поради факта, че може това да се окаже в световен мащаб спектакъл, който е най-дълго игран в един и същи състав. Има може би и други спектакли, които се играят толкова дълго по света, но там се менят съставите.
Кое беше най-голямото предизвикателство в това да изиграеш Исус Христос в рок операта Исус Христос Суперзвезда?
Това да вляза в кожата на Исус, да успея да усетя личността му, страданията му, защото цялото действие се развива последната седмица, или така наречената Страстна седмица. И разбира се да пресъздам това нещо като енергия към публиката. През 2000 – та година имах възможността да посетя светите места, да се докосна до автентично запазени неща, до които се е докосвал Исус. Видях и скалата, на която е била последната му молитва. Това беше изключително преживяване за мен. Мисля, че много ми помогна за подготовката на спектакъла. Всъщност на всички спектакли, защото аз участвам в няколко различни режисьорски версии на спектакъла. Първата беше през 2002 – 2003 г. на сцената на Музикалния театър, следващата беше 2010 – 2011 г. пак там и в НДК, през 2013 г. във Варненската опера. На която и сцена да се постави този спектакъл, той винаги е вълнуващ, най-вече поради музиката и режисьорската и актьорската интерпретация.
Искаш ли сина ти Тео да тръгне по твоите стъпки в посока към сценичните изкуства, стоматологията или ще го оставиш сам да избере?
Задавате ми този въпрос, в момент, в който се връщаме от Музикалното училище, където той кандидатства току що. Надяваме се да бъде приет. Той вече се занимава с музика под няколко различни форми – учи барабани, пиано, обича да пее с нас на сцените. Разбира се има много други интереси. Като всяко дете обича спорта, игрите, ходи на ски. Много обича да рисува и това му се отдава. Така че несъмнено всеки сам си избира съдбата, но до голяма степен отговорността е на родителите, които допринасят с определена информация и събития, за да може детето да израсне и да реши с какво да се занимава.
На какво искаш да го научиш? Какъв човек искаш да стане?
Най-важното за една човешка личност е стане добър и честен човек. Това са двете най-важни качества и разбира се силен характер. Съвременната политика се опитва да направи точно обратното с нас. Примера от тези, които ни управляват е, че сякаш се опитват да ни наложат моделите на лъжа, измама като форма на поведение, но мисля, че ние в никакъв случай не бива да се подаваме на това. Нито разбира се на чалгализирането на културата, което се наблюдава не само в музиката, но и в модата и в много други неща, като човешките отношения. Човек трябва да поддържа определени качества в себе си, да ги възпитава и култивира, за да може някога, когато затвори очи за последно и неговия филм мине през тях, това да бъде един красив филм.
Ако трябва да се опишеш с няколко думи, кои ще са те?
Няма как да се опиша без чувство за хумор, но ако трябва да го кажа накратко съм един пътешественик във времето и пространството, който живее в различни тела, вселени и мисля, че съдбата е винаги до мен.
Ако можеш да се срещнеш с емблематична личност, коя щеше да е тя и защо?
Искам да се срещна с Ганди, но за съжаление той е вече в един по-добър свят, предполагам. Харесвам хората, които променят света по добър начин, които оставят ярка следа. С такива хора бих се срещнал.
Коя е твоята рецепта за постигане на мечтите?
Да вярваш в тях, да ги сънуваш, да правиш първата крачка към тях, след това първите 100 и да не се отказваш, когато срещнеш препятствие.
Кой е най-ценният урок, който си получил от живота?
Всички уроци, добри или лоши, са ценни. Както има една будистка поговорка „Независимо какво ти се случва, независимо какво изгубиш, въпроса е да не изгубиш урока от това.“
Ако можеше да притежаваш суперсила, каква щеше да е тя?
Бих се спрял на една особена суперсила – да привличам тези хуманитарни американски ракети, които падат във Сирия, вместо да разрушават сирийски домове, да дойдат в Кръстова вада, където има толкова много строящи се сгради. Ако успеят да ги разрушат ще спасят десетки поколения напред от загробване под бетона, от мръсния въздух и задръстванията, които предстоят в резултат на това. Ако се заселят през следващите 2 години повече от 100 хил. човека, тези всичките хора, ако издишат след това няма да могат да вдишат. Всичко това е резултат на престъпното управление на правителството и на общината, които се стремят да продадат всяко зелено местенце, включително парковете и градинките и разбира се да прекроят закона така, че тяхното незастроено нещо да се застрои.
Ти си човек, който се занимава с театър, стоматология, опера. По какъв начин успяваш да съчетаваш всички тези неща?
С цената на известно безсъние, разбира се, на лишаване например от ски и други забавления. Напоследък се стремя да не се претоварвам. Държа на всичките си дейности, но определено най-голям дял в сърцето ми остава отреден за музиката.
В какво вярваш и какво си пожелаваш от тук нататък за теб и близките ти?
Вярвам в единната суперсила, която е сътворила Вселената, в нейните пратеници, в пратениците на светлината. Пожелавам, нещо, което го е измислил българския народ – здраве, щастие, успех, късмет и берекет за всички.
