Стефка Янорова – какво крие небесносиният й поглед?

Съгласете се, че хората със сини очи мигновено привличат вниманието на другите като магнит. Доказателство за това е актрисата Стефка Янорова, която познаваме от ролите й в хитови български филми като „Дунав мост“ и „Стъклен дом“, както и от театрални постановки като „Йерма“, „Железният светилник“ и др. Нека разберем какво се крие зад бездънно синия, й понякога смразяващ, понякога безкрайно топъл поглед.     

– Актрисата признава, че когато има много работа успява да си планира ангажиментите и да намери време за всичко, а колкото и парадоксално да звучи, когато по-малко е ангажирана, това не й се отдава.
– Първата й роля на голяма сцена е на Елена Андреева, в постановката „Вуйчо Ваньо“ на Чехов, която се е играла в Драматичен театър „Стефан Киров“ в Сливен.

– В живота Стефка Янорова е слънчев, земен, весел, топъл, сърдечен, надежден, лоялен и позитивен човек, но също така понякога може да бъде и инат. Обича да гледа романтични филми, сълзлива е, държи на близките и семейството си, не се интересува от личния живот на околните и рядко губи самообладание.
– Стефка Янорова има страх от зъболекари.
– Актрисата се запознава с мъжа си – д-р Петър Трндафилов, коремен хирург, по време на ученическите си години. Любовта им обаче пламва на по-късен етап – по времето, когато Стефка Янорова е студентка във ВИТИЗ. За него тя споделя, че винаги я разсмива и е до нея. Веднъж, докато била в напреднала бременност, той, с помощта на Коцето Калки и Мишо Шишков, й направил серенада под балкона, показвайки се от шибидаха на една кола.
– Стефка Янорова е полагала изключителни грижи за новородената си дъщеря. Не е позволявала на баба й (майката на актрисата) да влиза при бебето без да си е измила 5 пъти ръцете и без да си е сложила маска. Актрисата прави всичко възможно за да остане приятелка с дъщеря си – винаги е с нея, когато момичето има нужда от това, изслушва я без да я прекъсва, стреми се да направи всичко малко по-добро. От друга страна Стефка Янорова се учи от дъщеря си на повече упоритост и целенасоченост. Актрисата е опитвала няколко пъти да убеди детето си да стане актриса, но без успех, тъй като тя не търпяла някой да й казва какво да прави.
– Актрисата може да танцува индийски танци.
– Един от недостатъците й е, че се опитва да контролира всичко, например майка си да не яде сладко.
– За актрисата няма нищо по-ценно от обичта и семейството.
– Стефка Янорова вярва, че ако много силно и от сърце искаш нещо, то се случва.

– Като любима своя роля актрисата определя тази на Катерина от пиесата „Укротяване на опърничавата“.
– Стефка Янорова е осъзнала колко крехък може да бъде живота и, че не бива да хабим дните си в оплакване, жалване и т.н.
– Актрисата е увлечена по българската литература. Един от любимите й автори е Димитър Подвързачов.
– Стефка Янорова е възпитана от родителите си да вярва във вселенския разум, любовта и доброто у човека и смята, че този, който не вярва, е мъртъв.
– Ежедневно актрисата си повтаря, че днешния ден е поредния ден от остатъка от нейния живот. Убедена е, че колкото повече трудности среща човек по пътя си, това са все по-големи уроци, като самата тя се стреми да бъде добра ученичка.
– Любимите актриси и еталони за подражание на Стефка Янорова са Мерил Стрийп и Анет Бенинг.

Последно от света на театъра

mobidik
Моби Дик - за страха от това, което не познаваме
babde2f817eb4f77b7311b9df39cf573
"Три сестри" - постановка за спасението от илюзиите
BIG16777596947vlcsnap-2023-01-04-14h51m49s326
"Портокалова кожа" - за страховете и предизвиктателствата на съвременната жена
vnimanie-lyubov
Внимание, Любов - тази, която е тук за да остане, въпреки всичко
20200715_171415-700x349
„Сама жена“ разкрива тайните на женската психика
IMG_0066-700x467
„Марихуаната на мама е най – добра“ дава отговори на наболял обществен проблем
TT-191006-0282-700x467
„Без задръжки“ или какво се случва когато няма какво да губиш?
768x
„Съгласие“ – то да приемем чуждите грешки – възможно ли е?
Cover
„Енергични хора“ превземат сцената на Сатиричен театър „Алеко Константинов“
Смях-на-сбогуване-111-700x467
„Смях на сбогуване“ или защо животът трябва да бъде приключение