„Пияните“ от Иван Вирипаев е първата многоочаквана премиерна постановка за новия театрален сезон на столичния Малък градски театър „Зад канала“. Режисьорът Явор Гърдев е събрал в нея хитови и обичани имена от българското кино и театър – Владимир Пенев, Иван Бърнев, Герасим Георгиев – Геро, Бойко Кръстанов, Луиза Григорова, Пенко Господинов и др.
Чрез техните образи – буквално пияни, обикновени хора от съвременното ни общество, авторът разкрива в дълбочина редица истини за живота, свързани с вечните многопластови теми, вълнуващи ежедневно, тайно и неизказано всеки един от нас – любов, лъжа, Бог, свобода, смисълът на човешкия живот. Истини, които в трезво състояние нито един от нас не би си признал – както пред себе си, така и пред другия.
Любовта за героите е чувството, без което сме като заспали, и което появило се в нас, ни превръща в пълноценно живеещи същества, чувството, изпълващо всичко около нас с енергия, смисъл и живот, чувството, заради чиято липса всичко наоколо за нас спира да съществува, а ние хората ставаме „като от стиропор“. Любовта като израз на желанието за щастие – както когато едно дете иска сладолед, то иска щастие, или когато си изморен и искаш да се прибереш и да се наспиш, отново търсиш щастието. Но според героите любовта е и чувство, което ни кара да падаме и лазим, тъй като ни се завива свят от него. Ние ли избираме кого да срещнем и обичаме или срещите ни са предопределени от Бог, предначертани предварително от него, питат се в неистовото си търсене героите?
Бог в представите на съвременниците ни – това сме самите ние, ние сме тялото на Бог, независимо колко сме грешни. Ние чуваме Бог в сърцето си, той ни говори и няма как да не усетим този глас, когато той се заобажда отвътре, колкото и да го отричаме понякога. Но Бог също така говори и чрез нас на другите.
Лъжата според някои от героите пък изпълва пространството – жените лъжат мъжете си и обратното, децата лъжат родителите си и обратното, шефовете лъжат подчинените си, а политиците държавата.
Свободата е представена като едно от най-търсените и желани неща на този свят. Всички искаме свобода да правим каквото желаем. Свободата обаче е и грешно разбрана в съвременното общество и лишава хората от смисъл, осакатява ги и ги обрича на „безсмислие“. Свободни сме да ядем, да спим, да с напиваме, и да се съвкупляваме с когото искаме, да говорим всякакви безсмислици ден след ден. Обществото ни налага дотолкова идеята за сладостта от свободата, че хората си стават самодостатъчни, без да осъзнават една от великите истини, според която това да принадлежиш изцяло на някого и да му повериш докрай сърцето си и себе си, би ти донесло истинското усещане за свобода.
И накрая, но не на последно място по значимост героите разкриват смисъла на човешкия живот, изчерпващ се в това да се раздаваш докрай, докато Господ не те прибере отново при себе си. Тъй като ти си му длъжник. Господ те е пратил на този свят с определен набор от неща, които не ти принадлежат и ти трябва да му ги върнеш, да ги раздадеш докрай. И точно „даването“ е най-трудното нещо на съвременния човек, свикнал единствено да ламти, трупа и притежава, неразбирайки, че взимането поражда страдание – както у другия, така и у теб.
Оказва се, че единствено разбирането и осъзнаването на всички тези истини прави героите способни да продължат живота си по смислен и безболезнен начин. Уверете се сами в това и Вие, заедно с тях, в Малък градски театър „Зад канала“.
