За жената като такава се е говорило и може да се говори много, но по – интересното е какво се крие под обвивката й. Какви са нейните желания, страсти, характер, какво истински вълнува душата й. Част от тези отговорите ни дава Албена Михова в спектакъла „Сама жена“ в компанията на Калоян Трифонов, в Сатиричен театър „Алеко Константинов“, влизайки великолепно в изповедите на три женски образа, с много хумор, пиперливост и искреност, по уникален и идентичен за самата нея начин.
Първият е на изстрадала след раздялата с любимия й млада жена, която не е успяла да го превъзмогне за една година. За да сложи край на мъките си тя решава да се самоубие вкъщи, като преди това иска да запише прощален клип и да го прати на бившия си приятел. Записвайки го обаче непрекъснато бива прекъсвана от звънящия телефон, на когото няколко човека търсят непозната психоложка. Сред тях е и жена със съдбата на главната героиня, която също е решила да сложи край на живота си и в която тя вижда своя огледален образ, със същите вътрешни притеснения и страдания. Вследствие на това „отрезвително“ нашата познайница си дава сметка за безсмислието и абсурдността на ситуацията си, излиза от депресивното си състояние и продължава да живее живота си навън, сред хората, със щастие и нова енергия.
Вторият образ, в който Албена Михова влиза, е на заключената вкъщи от властния си, тираничен и ревнив съпруг жена, която е принудена да се грижи за детето им и похотливия и арогантен девер инвалид, преследвана от извратен зяпач от отсрещния блок и нахалник, който й звъни по телефона, за да й говори мръсотии. В тази си нелепа ситуация героинята се изповядва пред непозната съседка, засечена на балкона, за своя живот, начина, по който е стигнала до тази ситуация и бляновете на душата си.
Третият образ, в който се превъплъщава актрисата Албена Михова, е на привлекателна, но повърхностна млада жена, която се забърква във връзка с много по – възрастен от нея мъж, като след това бива изкушена от тримата му сина, които омайва и с които заплита интриги, от които на самата нея става трудно в един момент да излезе.
А на нас ни остава да се насладим на брилянтно изградените и изиграни от Албена Михова героини и техния объркан, но толкова истински и пълнокръвен, налудничаво – безумен свят, от който винаги се намира начин да се излезе.
