Човешките междуличностни отношения са една от най – често разглежданите теми в много пиеси, а в най – новата премиерна постановка на Сатиричен театър “Алеко константинов” – “Началото на края” те са представени през изключително нестандартна и любопитна призма.
В първото действие виждаме г – н Боман (Явор Борисов), чиято жена има необичайно заболяване. На 35 г тя изглежда като на 70, поради това, че остарява много по бързо от останалите хора. Очаквано, предвид обстоятелствата, г – н Боман е спрял да обръща внимание на жена си и да я вижда като такава в пълния смисъл. Той търси начин да се освободи от нея, чрез изпращане в старчески дом, но се отказва й измисля друг план – да остави Ерве (Георги Манчев) – един от по – младите си служители във фирмата, в която работи, да се грижи за нея, докато той отсъства от дома си (за да бъде с любовницата си Женифер, в чийто обарз ще видим актрисата Деляна Хаджиянкова). Каква е искрената голяма изненада на Ерве обаче, когато вижда за първи път г – жа Боман (Стела Ганчева) и тя изглежда като една нормална млада жена, по нищо не приличаща на старица. Защо мъжът й я вижда в нереален образ?
Пиесата ни сблъсква с един от вечните въпроси в отношенията в една двойка – “изтъркването” на връзката с времето и може ли този процес да бъде преодолян. По фантасмагорично – хиперболизиран начин е показано как липсата на интерес, споделеност влияят на жената и тя започва да “линее и гасне” и да се превръща в друг човек, по нищо не приличащ на този, който е била в началото на отношенията. И един от въпросите, които си задаваме, докато гледаме развоя на пиесата е: как се стига до този момент на отчуждение и студенина, кой е виновника – времето, прекарано заедно или това, че спираме постепенно да се виждаме един друг? И дали намесата на един нов човек, който “има очи” може да върне живота, младостта и енергията на една такава жена и да преобърне всичко?
Чрез автентично актьорско превъплъщение, вплетени в тази вечна междуличностна бъркотия, четиримата актьори ни въвличат по емоционален и нестандартен начин и ни показват как биха могли тези проблеми да бъдат преодоляни, въпреки първоначалното усещане за обреченост и историята да завърши щастливо за всички, въпреки всичко. А и нима ни остава нещо друго, освен да повярваме, че такъв край наистина е възможен – независимо дали на сцената или в реалния живот.
