Пиесата „Чест“ на Джоана Мъри – Смит, играеща се на сцената на Театър 199 е сложен пъзел от теми, свързани с брака, отношенията между партньорите, щастието на всеки от тях, скритите желания и разочарования и много други.
На преден план виждаме семейството на писателя Джордж Спенсър (Владимир Карамазов) и писателката Онър (Кристина Янева), които са женени от 32 години. Двамата обаче отдавна са загубили искрата помежду си, отношенията им са се „изхабили“ или както казва самия Джордж – какво толкова по различно можеш да направиш с човека до теб след толкова години?
Всичко това ескалира и събитията следват естествения си обрат при пристигането на два пъти по младата от него напориста журналистка Клаудия (Каталин Старейшинска), в която Джордж се влюбва почти веднага, откривайки липсващата му толкова години тръпка и страст.
Това е катализаторът, след който в семейството всичко вече никога няма да бъде същото.
Онър започва да прави равносметка на целия си досегашен живот – сляпата й отдаденост към задълженията й на майка и съпруга, костващи не само собственото й изтощение и обезличаване, но и кариерата й на блестящ писател. Няма как в този момент да не изплува и да не усетим нейната горчивина, празнота и безнадеждност, породени от загубата на човека, на когото е отдала живота си, а с него и себе си.
От друга страна виждаме Джордж, който се чувства жив, най – после свалил товара на „бездушния“ си брак, който го е карал да се задушава. Мъж, чиято максима е: трябва ли да лъжем човека до себе си, да потискаме липсите си, дори и да не сме щастливи, затиснати от поетите житейски ангажименти и отговорности към него, или трябва да послушаме сърцето си и да бъдем свободни да превърнем сивото в цветно, макар и поемайки огромен риск, свързан с тази свобода?
Друг образ в пиесата е този на дъщерята на Онър и Джордж – Софи (Елена Хрант), която реагира бурно както на решението на баща си, така и на това на майка си като я обвинява, че е малодушна и приема всичко безропотно и примиренчески. На заден план обаче виждаме едно несигурно, изплашено, разочаровано момиче, на което изведнъж са отнели опората и всичко, в което е вярвала до този момент – любов, сплотеност, разбирателство, семейна топлина.
Една от основните теми в „Чест“ е тази за загубата и как тя се отразява върху характера на героите, върху техните преживявания, мисли и вътрешни осъзнавания. За едни от тях е окриляваща и освобождаваща, за други – отрезвяваща, караща ги да се свържат още по – силно със самите себе си, да направят преоценка и промяна в себе си и целия си живот.
И в крайна сметка един от основните въпроси, задаващи ни се в „Чест“ е „Защо сърцето има предимство пред добротата, пред лоялността, пред справедливостта?“, а отговорът е: „Сърцето е истината и не може да бъде съдено.“ И каквото и да правим, колкото и да се опитваме да заглушаваме вика му под различни морални предтексти като горните например, то винаги намира пътя, по който да ни покаже, че е по силно от всичко друго и в един момент не ни остава нищо освен да го последваме, каквото и да ни коства това, където и да ни отведе – и в пряк и в преносен смисъл.
