Познаваме чаровната и винаги усмихната актриса Таня Кожухарова от комедийните предавания „Аламинут“ и „Без дрехи“, от участието й в “Fort boyard”, както и от различните й превъплъщения на театралната сцена. Каква обаче е актрисата извън светлините на прожекторите, коя е основната й движеща сила в живота, без какво не може … и отговорите на редица други любопитни въпроси ще получим от нея самата в следващите редове.
Участваш в постановката „Да утепаме бабето“. Разкажи ми малко повече за нея и за героинята ти.
Моята героиня се казва Глория. Свързана е с една банда и е бивша проститутка. Хора, които са безскрупулни в стремежа си към парите, дори са готови на убийство! Затова решават да отидат при една много бедна възрастна жена, да я накарат да се застрахова, да я убият и да й вземат застраховката. Постепенно започва наниз от техни идеи как точно да извършат това, за да не ги вкарат в затвора. Но докато правят планове, моята героиня постепенно изживява душевен катарзис, проговаря доброто в човека. Възрастната жена започва да я променя. До такава степен, че бившата проститутка я обиква като собствена майка и не може да понесе, че ще извършат убийството. Двамата й съучастници продължават с пъкления си план, но във времето тя променя и тях. Идеята на постановката е борбата между доброто и злото, и в крайна сметка побеждава доброто! Но за съжаление в живота не винаги е така!
Как реши да станеш актриса?
Не съм решила. Това е призвание! Нещо отвътре те тласка в тази посока и така започна моя творчески път. Преди много години бяха открили театрална школа към 22 – ро училище и аз си казах: Ето с това ще се занимавам. Не съм се замисляла каква искам да бъда. Когато видях, че има такова театрално училище казах: Ето това е моето поприще. Така започна всичко. След това кандидатствах във ВИТИЗ, приеха ме и досега се занимавам с театър.
Помагат ли ти актьорските умения в житейски ситуации?
Не. В живота си по скоро съм смирен, скромен човек. Не ги бъркам – професията е професия, когато трябва да изиграя една роля на сцената давам всичко от себе си за да изиграя съответния персонаж. В живота си съм Таня. Не се променям. Такава съм, каквато съм. Даже в доста ситуации се притеснявам, даже се и изчервявам, в живота не съм така самоуверена, както на сцената.
Къде има повече театър – на сцената или в живота?
Ще ти отговоря така – в политиката има най-много театър. Обаче фалшив театър. А що се отнася до живота смятам, лично за себе си, че това не е театър. Театърът си е в театъра.
Ти беше водеща на предаването „Без дрехи“. Кое е нещото у един човек, което нито една дреха не може да прикрие?
Колко интересен въпрос. В това предаване аз пресъздавах глупавата блондинка, това ми беше ролята. Отговорът на твоя въпрос е, че нито една дреха не може да прикрие глупостта на един човек.
На какво те научи участието ти във „Fort Boyard“ и помага ли ти то в актьорската професия?
Не. Различно е. Оказа се, че аз имам много силен спортен дух, а не го знаех. Когато отидох и се подложих на всичките екстремни изпитания, а те не бяха никак леки, но преодолявайки ги си казах: Абе аз съм била много спортен тип! И така успях да преборя част от страховете си!
Промени ли те славата?
Слава? Каква слава? Аз нямам слава. Аз съм един обикновен човек като всички хора. Нито повече, нито по-малко. Славен е папата…
Кое човешко качество цениш най-много?
Искреността. Това е основното качество за всеки един човек, защото притежава ли го, той израства, помага на себе си, помага и на другите. Искреният човек си дава сметка, той мисли кое е добро, кое не е.
Какъв според теб трябва да бъде идеалният мъж?
Идеален! Човечен – човек, който да може да те разбира. Другото, останалото, е без значение – визия, възраст… Човечността и отношението към отсрещния човек са най-важни.
Любовта за теб е?
Движеща сила. Любовта за мен е всичко. Тя ме мотивира за всичко. Не бих могла да правя нищо, ако за мен любовта не беше основното нещо. Толкова съм щастлива заради любовта. Толкова силно обичам. Винаги правя всичко с любов. Любовта ме прави жива.
Без какво не можеш?
Без любов.
Опиши се
Смятам, че съм един нормален, земен човек, с разбиране към всички хора.
Коя е твоята формула за постигане на успех?
Аз лично нямам такава. Смятам, че всичко е написано. Аз не съм амбициозен човек, не всичко е на всяка цена. Ако нещо трябва да се случи, то ще се случи. Ако не трябва да се случи не съжалявам. Ако нещо трябва да е успешно, то ще бъде независимо от мен.
Т.е, вярваш в съдбата?
Да, много силно. И съм сигурна, че е така.
Как преодоляваш трудностите?
Гледам да ги игнорирам колкото се може по-далече от себе си и да не мисля за тях, защото вярвам, че всяко нещо отминава. А трудностите в крайна сметка са част от живота. Не може без тях, те са неизбежни. Разширяват ти мирогледа и ти откриват други светове, които може би не би видял, ако не изпитваш точно тези трудности. Те са важна част от живота на човека и го съпътстват през цялото време. Аз ги преодолявам с усмивка и ставам все по-силна и неуязвима!
Твоята рецепта за щастие?
Вярвам, че винаги нещо хубаво предстои. Гледам да съм усмихната и да вярвам, че днес ще ми се случи нещо прекрасно, защото когато човек вярва то се случва.
Т.е, вярата е основната ти движеща сила?
Да и любовта, както споменах.
Какво те кара да се усмихваш?
Децата. Обикновени неща ме карат да се усмихвам – пролетта, очите на любим човек, когато ги видя.
Какво те дразни?
Посредствените хора, нахалните, хората с прекалено високо самочувствие, което непрестанно демонстрират.
Коя е най-голямата ти сила и най-голямата ти слабост?
Най-голямата ми сила е може би това, че гледам на живота с намигване. Никога не възприемам живота на сериозно. Най-голямата ми слабост е страха да не загубя любим човек.
На какво се смее българина?
Толкова неща ни се случиха, че българинът проявява такова чувство за хумор, че се надсмива дори над самия себе си, над положението, в което се намира. Това е единственото, на което му остана да се смее.
Кое е най-важното нещо за теб в живота?
Здравето на близките, на приятелите ми. Да знам, че се чувстват добре, че са щастливи.
Как си почиваш?
Много обичам да спортувам, това ме разтоварва. За мен това е един вид почивка. Когато пътувам също си почивам.
2016 г. е към своя край. Каква беше тя за теб?
Един урок. Всяка година е един урок за мен. Винаги научавам нещо. Така и тази година ме обогати с нещо, обогати ме вътрешно. Надявам се да съм си научила урока за тази година.
Мечтите се сбъдват когато?
Когато мечтаеш за тях. Мечтите винаги се сбъдват, стига само да се осмелиш да мечтаеш.
Най-голямата твоя мечта?
Обикновена е моята мечта – да съм здрава и винаги заобиколена от прекрасните хора, които и сега са до мен!
