Той мрази да го цакат с топла бира. Той е големият Антон Радичев, когото познаваме от едни от най-емблематичните български филми – „Маневри на петия етаж“, „Бон шанс, инспекторе!“, „Оркестър без име“, „Хотел „Централ“ и много други. От 1974 г. до днес е в трупата на Народния театър, който му е като втори дом, по собствените му думи, и където играе в пиесите на Камен Донев – „Почивен ден“ и продължението му – „Работно време“ . В началото на кариерата си Антон Радичев участва в пиеси на Йордан Радичков, като за първата си роля – тази на Петлето в „Опит за летене“, печели национална награда за актьорско майсторство. И това е само началото на признанието към актьора. След нея през годините буквално „заваляват“ редица други – от Министерството на културата Орден „Златен век“, златна значка от Съюза на артистите в България, грамота от Червен кръст и много други. Въпреки, че публиката го свързва основно с комедийните му образи, Антон Радичев е играл и сериозни и драматични. Приятелите му споделят, че е добър и ярък човек, а какво още крие животът на актьора, който обича да носи удоволствие на зрителите, както от сцената, така и от екрана, ще разберем в следващите редове.
– Когато получава писмо, че е разпределен в Народния театър, след завършване на ВИТИЗ, Антон Радичев, не вярва, че това е истина, тъй като, по думите си, сам е свикнал да си прави майтап с приятелите си и решава, че и това писмо е такъв, отправен към него.
– Случвало се е след премиера, Антон Радичев да остане да празнува с колеги, след това да се върне в гримьорната си в Народния театър, където да прекара нощта на дивана и сутринта да се събуди за репетиция на друго представление.
– За себе си актьорът твърди, че е човек, който не може да се разсърди на хората, който е опериран, от злоба и лошо отношение към другите. Разговаря с всеки, който го спре на улицата и му влиза в положението. Съответно, от другата страна веднага му заговорят на ти, тъй като започват да го усещат много близък.
– Антон Радичев споделя, че е овладял едно от най – сложните неща – да си естествен, както на сцената, така и в живота.
– Актьорът забавлява всички, не само на екрана и сцената, но и докато пазарува на пазара в столичния квартал Красно село, в който живее.
– Антон Радичев споделя, че голяма част от нещата не се учат – човек трябва да ги носи в себе си, да е дарен от Господ с тях.
– Актьорът може да готви пилешка супа, пълнени домати, патладжани, тиквички, чушки и миш – маш.
– Антон Радичев няма любима роля, тъй като всяка една от изиграните му е като дете, а според него децата се обичат по равно.
– Според актьора импровизацията е нещо много трудно, което, ако се прави, за да бъде успешно, трябва да е в стила на автора, режисурата и образа, който играеш. Самият той е импровизирал, но така, че публиката да не разбере.
– Повечето неща в живота, Антон Радичев твърди, че усеща подсъзнателно.
– Едни от предметите, които Антон Радичев носи винаги в себе си са снимка на внучката му Антонина и две икони – едната на Дева Мария с младенеца, а другата на св. Антоний.
– Основното послание, което актьорът иска да предаде на младите хора е да гледат, да се учат, но и да не се взимат за велики и че света и театъра започват от тях.
– Антон Радичев споделя, че докато има сили и усеща, че може да радва и доставя удоволствие на публиката, ще продължи да играе, а след това ще се откаже сам. По думите му, истинското удовлетворение за него настъпва, когато излиза отново и отново на бис след края на представлението, когато чува аплодисментите и вижда усмивките на хората, като в тези моменти не мисли за заплащането, за следващия ден или как ще живее.
– Актьорът обожава една от великите мисли на Максим Горки: „Трябва да живееш винаги влюбен в нещо, което не можеш да стигнеш. Човек расте на височина, когато се мъчи да стигне високото.“
