В центъра на пиесата с черно комедиен привкус „Богът на касапницата“, която се играе на камерната сцена на Народния театър виждаме две френски семейства Ален (Владимир Карамазов) и Анет (Александра Василева) и Мишел (Юлиян Вергов) и Вероник Улие (Радена Вълканова). Те са се събрали да разрешат случая с побоя с пръчка между синовете им, в който едното дете е нападнало другото и му е счупило зъби.
Отначало тонът на разговора е спокоен, учтив, любезен и умерен, какъвто би трябвало да бъде между четирима възрастни. С течение на диалога обаче ситуацията започва бавно да се променя. Добрият тон и основната тема биват заменени с размяна на взаимни провокации, упреци дори между съпрузите, свързани с натрупало се напрежение и неизказани, скрити болки и тежест помежду им. В едното семейство проблемът е, че Ален възприема работата си над всичко останало и не обръща внимание на семейството си, а в другото, че Мишел има нихилистично – философски поглед към всичко около себе си.
И изведнъж самите родители започват да приличат все повече на безразсъдни, избухливи и нападателни едно към друго деца. Бавно и застрашително маската на благоприличието им пада и зад нея сякаш наднича Богът на касапницата – агрсивен, импулсивен, първичен, див и неконтролируем, роден от всичко нагнетено и премълчано в нас, чакащ да се покаже и излезе наяве от един на пръв поглед банален, но по своята същност катализиращ повод. Кафето бива заменено от уиски и това допълнително помага за отключването на всичко, таящо се в героите като бомба със закъснител. И сякаш сцената се превръща в една емоционална касапница, в която като крушета между героите безмилостно летят обвинения, словесни обиди, горчивина, хапливост и неподправен сарказъм и цинизъм, а от всичко взето заедно няма как абсурдната ситуация да не се превърне в комична такава.
Наистина ли едно от най – големите наказания, изпратени ни от Бог е това да живеем един с друг? Това е един от основните въпроси, задаващи ни героите от сцената или както твърди Мишел – „Това, което винаги съм казвал е, че бракът е най-страшното изпитание, което Господ може да ти причини.“
„Богът на касапницата“ е черна комедия за взаимоотношенията, в която всички са виновни, „всеки е срещу всеки“, героите в нея казват повече отколкото трябва, и ни показват колко нецивилизовани можем да станем, когато задръжките паднат.
