Деян Донков: Думата, описваща живота е „изведнъж“ (част 3)

В третата част на интервюто с Деян Донков говорим за рецептата му за сбъдване на мечтите, как се поддържа семейното щастие, как актьора преодолява трудностите, срещани по пътя си, коя е личността, на която се възхищава, на кое свое качество разчита най-много в живота и други аспекти от личността и живота му.

Коя е твоята рецепта за сбъдване на мечтите?
Репликата на Рандъм Патрик Мак Мърфи в „Полет над кукувиче гнездо“ – „Аз поне опитах“.

Как поддържаш семейното щастие?
С любов. Обожавам да готвя. Когато съм свободен мога да стоя по 6 – 7 часа в кухнята. Правя уникални хамбургери на Деян. Рендосвам картофи за домашен чипс, много на тънко на ренде за краставици. Изпълнявам рецепти. Сядаме след това гладни, с големи очи. На глада очите са големи. И се наяждаме с наслада. Това е част от любовта, която влагам в готвенето. Всичко в къщи трябва да се прави с любов. Когато къпя Христо, когато го приспивам, когато го съзерцавам, галя и целувам. С Радина, когато се гушнем вечер, ядем семки, гледаме филм и си говорим за театър. Когато седим пред камината и си четем книжки. Всичко това си е нашият свят и не го заменям за нищо друго.

Когато срещнеш трудност я преодоляваш като?
Аз обичам трудностите и ги преодолявам като се боря докрай. Опитвам пак и пак, ако въобще се налага, защото животът ме е направил мъдър в някаква степен и успявам да предвиждам и заобикалям. Образно казано, ако си млад шофьор, ти не можеш да предвидиш нещо, да спазваш дистанция, да изчакваш, да бързаш бавно, с каквато и да е цена. Трябва да знае каква е цената, която ще платиш ако направиш еди какво си. Това, което и Коко казваше, да чакаш докрай, да трупаш знания за нещо преди да предприемеш решителната крачка.

Коя е личността, на която се възхищаваш?
Много се възхищавах на Наум Шопов, защото беше гениален актьор. Попаднах в една гримьорна с него. Говорили сме си много. Малко хора знаят за това, но той ми разказа как по времето на социалистическа България е комуникира с Луис Армстронг, писали са си писма, което е възхитително. Иначе се възхищавам от всички смели хора, които могат да кажат „Аз съм това, което съм!“, които са смирени. Като отец Николай от параклиса Св. Николай до хотел Рила. Това е човека, на когото съм много благодарен, и на когото се възхищавам. Както и на всеки човек, който се бори, дори някой бедняк, понякога.

В живота ти си?
Аз съм изненада.

В какво вярваш?
В светлината, в доброто, в топлото, в Бог, в това, че има път, който трябва да извървиш достойно. Вярвам, че природата ни показва всичко, но трябва да имаме очи да го видим. Вярвам в живота като в чудо, то е достатъчно. Ние забравяме въобще, че сме живи, но ако се замислиш, това е истинско чудо. Вярваш ли само в това, ще си благодарен на малкото. И не, не вярвам в парите, властта, като това да властваш и подчиняваш някого. Ние не осъзнаваме, но сме абсолютни роби.

Най – голямата ти сила?
Вярата.

Как преминава твоя ден?
Много различно. Днес съм на колело, утре целия ден в театъра, друг път мога цял ден да спя. Когато съм изморен искам само да ям, да спя и да бездейства. За два дни мога да прочета един роман. Друг ден мога да ходя за вода на Витоша. Там има една много хубава вода. От която пием.

Къде се намира?
До Боянската църква. В Бояна има извор, където водата извира от два километра под земята. Целогодишно е 12 градуса и минава през сребро, изследвана е, че в нея има сребърна лековита жилка и е едва ли не светена. Природна е и е уникална.

На кое свое качество разчиташ в живота?
На интуицията. Тя е заложена у всеки, но хората я притъпяват, не я развиват, не се осмеляват  и казват „Не, не, аз ще направя, това, което трябва, а не което искам“. Тогава човек губи.

Какво ти е нужно за да си щастлив?
Свобода, за която се воюва, но когато я извоюваш си щастлив.

Най – важното качество за да стане един човек успешен?
Да се осмелиш да опиташ. Да не спираш да черпиш, да се учиш, откриваш и да се удивляваш.

Чувстваш ли се напълно реализиран в професията си или искаш да покоряваш още висоти?
Те са си мои висоти, които покорявам. По – скоро да успявам да се провокирам, защото човекът е безкрайна вселена и имаш още много, много да откриваш от себе си. Искам човечеството през мен да се усъвършенства в това да бъдеш човек.

Какво си пожелаваш от тук нататък?
В личен план – още деца, а в професионален – още роли.

Деян Донков: Думата, описваща живота е „изведнъж“ (част 1)

Деян Донков: Думата, описваща живота е „изведнъж“ (част 2)

Последно от света на театъра

nonayotova
Нона Йотова: Бог е в сътворяването на нещо хубаво
IMG_20220831_151620_493
Филина Даниел: Моята първа любов в театъра
75266134_2416043585328875_8909101437196173312_o
Петър Калчев: "В живота не знаеш кой играе и кой е искрен"
km2
"Kalki's Family" - Между музиката и театъра
52759695_257792975123149_3956116388052992000_n
Бисер Маринов: Слушайте вътрешния си глас, той никога няма да Ви подведе (част 2)
52630617_727883214272134_9218644420323180544_n
Бисер Маринов: Слушайте вътрешния си глас, той никога няма да Ви подведе (част 1)
34307223_1930185576994366_8706214500757405696_n
Георги Кацарски: „Театърът в живота стана повече отколкото на сцената“ (част 2)
34319507_1930185586994365_7403149675445878784_n
Георги Кацарски: „Театърът в живота стана повече отколкото на сцената“ (част 1)
kato-dve-kapki-voda-golemite-nadezhdi_35110
Деян Донков: Думата, описваща живота е „изведнъж“ (част 2)
768x432
Симона Халачева: "Научих се да пазя душата си"