Деян Донков е от един от българските актьори, които буквално „заразяват“ публиката с неизчерпаемата си енергия и харизма. Изиграл е редица образи – Дон Жуан, Сирано Дьо Бержерак, хъш, луд и много други, като във всеки един от тях е въплътил и частица от себе си. Нека разберем какъв е обаче Динката (както го наричат приятелите му) извън театъра и киното, в които са свикнали да го виждат повечето хора.
· Деян Донков е един от малцината актьори, които могат да ходят на ръце. Освен това умее дълго време да стои в поза Лотус и да изпълнява други йога упражнения без да е посещавал курсове.
· Любимият режисьор на Деян Донков е покойният проф. Крикор Азарян. Освен това за актьора, той е бил учител и приятел. Най-важните уроци, който Деян Донков е научил от него са да бъде търпелив и когато е обезсърчен да насърчава другите, както и че човек трябва да избере между това да има или да бъде, като за актьора, по-важно е второто.
· В живота актьорът е чувствителен, емоционален, импулсивен, непредвидим, дисциплиниран, отговорен и упорит, човек, който гони и постига целите си. Той е от хората, които са готови да направят изключителни жестове към близките си – обожава децата си, грижовен е и помагал на свои приятели, които е нямало къде да живеят. Същевременно Деян Донков може да се държи като гамен и простак.
· Докато разговаря с някого актьорът е способен, без да губи от поглед основната обсъждана тема, да подскача, да прави упражнения, да провежда телефонен разговор.
· Дори да сбърка, Деян Донков няма проблем с това да каже „Не бях прав“.
· По мнението на режисьора Александър Морфов, интуицията и природната интелигентност на актьора са много по-силни от интелекта у други хора.
· Деян Донков никога не е възприемал театъра като работа, а като най-значимо хоби.
· Дори ако по време на представление някой от актьорите на сцената не играе както трябва, Деян Донков е способен да го „пренесе“ през цялата пиеса като накрая всички възкликват „Беше страхотно представление!“. След това той не натъртва и не намеква на съответния човек, че го е спасил.
· Деян Донков никога не споделя подробности от личния си живот с колеги.
· Преди представление Деян Донков изпълнява комплекс от упражнения, включващи около 500 подскока на въже, лицеви опори, елементи от бокса.
· Неизчерпаемата енергия, струяща от актьора се дължи на факта, че родом той е от Торлак, село до Белоградчишките скали, където хората са с необуздана и дива кръв.
· Като дете Деян Донков е бил палав, непослушен, правел е бели. Мечтаната от него професия по това време била космонавт. Пътувайки към вилата със семейството си, той взимал микрофона и рецетирал стихотворения и песни, а пътниците му ръкопляскали. За да се освободи от училище Деян Донков се опитвал да си изгуби учебниците и чантата, като след това по цяла седмица бил свободен.
· Според актьора, хората трябва да вярват в чудеса, защото те се случват.
· Деян Донков държи винаги да казва истината и да е прям по отношение на околните, дори и с риск да ги засегне.
· В моменти на вдъхновение актьорът пише стихове.
· Сестрата на Деян Донков, която е с две години по-голяма от него, е причината да стане актьор. В момента, в който той е трябвало да влезе в казарма тя го убеждава да започне да се занимава с тази професия и му казва „Отивай да кандидатстваш във ВИТИЗ, защото иначе ще ти се разсърдя. Нямаш какво да губиш. Можеш само да спечелиш.“ Преди това той не е имал афинитет към актьорството. По-късно един от стимулите му да се развива като актьор е възможността в даден момент да играе на една сцена с Аня Пенчева.
· Рецептата на Деян Донков за това никога да не изпадаш в депресия е постоянно да си зает с нещо, тъй като по този начин не й позволяваш да те обземе.
· Актьорът се озовава на косъм от смъртта по време на представление, когато през носа си вдишва пухче от възглавница.
· Деян Донков не е суеверен.
· Дори в най-трудните моменти актьорът успява да запази оптимистичната си нагласа и да погледне на случващото се от най-положителната му възможна страна.
· Актьорът е любител на всякакъв вид аксесоари – очила, верижки, пръстени, шапки.
· Деян Донков е учил в училище по дизайн в гр. Видин.
· Деян Донков се запознава с емблемата на българската естрада – Лили Иванова, по време на нейно гостуване в Театър „Българска армия“. Тя му казва: Ти играеш лошият герой от филма „Изпепеляване“. Много хубаво изнасилваш.“
· Актьорът влиза във ВИТИЗ, успоредно с бъдещия си колега Филип Аврамов. По това време двамата все още не се познават и не подозират, че един ден ще си партнират на сцената и ще бъдат приятели.
· Веруюто, с което Деян Донков живее е продиктувано от мисълта на Шекспир „Готовността е всичко.“ Начинът по, който актьорът си я превежда е чрез сентенцията: „Не очаквам нищо, не ме е страх от нищо, свободен съм.“
· Актьорът ненавижда страха, но смята, че той е неизбежен спътник на всеки от нас, който може да бъде контролиран, но и без който развитието ни е невъзможно. Самият Деян Донков се бори със страховете си, практикувайки екстремни спортове – гмуркане на големи дълбочини, кайтсърфинг, сноубордизъм, парашутизъм.
