Познаваме младият и талантлив актьор от изявите му на театралната сцена в постановките „Сако от Велур“, „Мизантроп“, „Аз плащам“ и др, както и от ролите му в редица родни филмови продукции като „Етажна собственост“ и „Хотел България“. Най-новото превъплъщение на Христо Терзиев е в току що завършил образованието си доктор, със самочувствие без покритие в премиерната постановка на Народен театър „Иван Вазов“ „Мнимият болен“. Вижте какво разказа чаровният актьор за героя си, и живота си извън прожекторите.
Какъв е героя ти в постановката „Мнимият болен“?
Аз играя един жених. Трябва да ме женят за дъщерята на мнимия болен Арган – Анжелик. Всъщност аз не искам този брак. Освен това героят ми е малко несъстоятелен човек, повече с претенции, отколкото с възможности. Баща му иска да осъществи този брак заради финансови интереси. Стига се до сцена, в която ни запознават с Анжелик, която е влюбена в друг. Моят герой е извадка на докторската прослойка. По времето, в което се развива действието в постановката, докторите са били доста самодейни – единственото, с което са се занимавало е да правят клизми и да пускат кръв. От нищо не са разбирали, повече са уморявали хората, отколкото да ги лекуват. Моят човек е такъв току що дипломиран доктор, с доста голямо самочувствие, но с много малко покритие. Постановката е прекрасна. Тя е последната пиеса, която Молиер е писал. Той е играл в нея ролята на Жоро Мамалев – Арган. На четвъртото представление Молиер вече е бил много болен. Едвам изиграва последната си сцена, умира и го изнасят. Пиесата е остра сатира срещу нравите и най-вече докторите по това време, срещу хипохондрията, срещу хората, които прекалено много се вглеждат в себе си.
Лесно ли се партнира на Георги Мамалев?
Това ми е четвъртата постановка с Жоро Мамалев. Изпитвам огромен респект и уважение към него, защото според мен в момента в България, той е един от най-големите майстори на комедията. Колкото е лесно, толкова е и отговорно да седиш на сцената до такъв човек, да му партнираш, да се учиш от него. Той е страхотен човек, винаги страшно много подкрепя младите. Отворен е да помага, широко скроен човек е. Можеш само да благодариш за късмета си, че можеш да се учиш от него.
Kъде се чувстваш повече „в свои води“ – в театъра или в киното?
В театъра. Аз съм учил за него. Киното е по-скоро нещо добре дошло. Театърът е истинската ми професия. В киното винаги можеш да върнеш някой дубъл, има една приказка: Монтажът оправя всичко. Докато в театъра нямаш възможност да върнеш, ако нещо сбъркаш и е доста по-отговорно. Все пак салона на голяма сцена е от 700 човека. Изисква много по-различна кондиция и ритъм на игра, рефлекси, които в киното могат да оправят професионалистите в монтажа.
Къде има повече театър – на сцената или в живота?
На сцената, разбира се. Опитвам се театъра в живота да го сведа до минимум. Играя само куклен театър пред малкия ми син. Гледам в отношенията си с хората изобщо да не театралнича. Слава Богу на сцената има повече театър, поне в моя живот. Но като цяло в живота в България има много театър – политически, журналистически, медиен. Но при мен би било изморително като съм през вечер на сцената да се опитвам да го пренасям и в живота.
В миналото си бил запален по екстремните спортове, но кои точно?
Да, в момента нямам време за тях. Захванал съм с е с толкова екстремна професия. Иначе преди карах сноуборд, ски, участвах в гонки с коли. Сега имам доста отговорности, родител съм и не върви да се излагам на риск, напротив, сега карам като пенсионер, защото предимно си возя детето и съм забравил тези стари навици. Преди обичах спорта – спортувал съм бойни спортове, плуване. Подготовката, която ти дава спорта според мен страшно много помага на дисциплината, която се изисква в театъра.
Т.е. спортът ти е помогнал в професията?
Да, изисква сe голяма воля да се занимаваш със спорт и при всички положения дисциплината помага, oсобено на едно такова място, каквото е Народния театър. Без дисциплина е изключено да се работи. Театърът е колективно изкуство – други хора зависят от теб. Не можеш да си соло и да разчиташ само на себе си. Знаеш, че си част от една верига или машина и всеки чарк трябва да си върши добре работата за да тече гладко всичко.
Почитател си на туризма. Кое е най-незабравимото кътче на което си бил?
Обичам да ходя из България. Тази година бях на едно прекрасно място. Намира се над Широка Лъка – село Солища, в сърцето на Родопите, близо е до Гела. Реших да не хващам стандартния път по магистралата за да стигна до морето. Пътувах през Кърджали, Тополовград. Стигнах за 8 часа, но пред мен се разкри една прекрасна част от България, която до този момент не познавах. За съжаление е доста обезлюдена, но красива. Смятам, че България е райско кътче. Бил съм в Париж, Лондон, Гърция, но ми се струва, че страната ни е изпъстрена с едни от най-красивите природни дадености и е чудесна за туризъм.
Имаш ли вече някое ново набелязано място, на което ти се иска да отидеш?
Не. Където се случи. Ходи ми се в някоя от източните страни. В Япония бих отишъл с удоволствие, но не смея още да мечтая за това и да си правя планове.
Имаш син. Разкажи ми малко повече за него. Какъв е той, как прекарвате времето си, на какво искаш да го научиш?
Много мога да говоря по тази тема. Синът ми е прекрасно момченце. Казва се Орлин, на 3 години е. В момента ходи на детска градина. Връща ме към забравените неща от детството, това е един невероятен свят. Синът ми задава въпроси, за които отдавна съм забравил да мисля. Например: Защо небето е синьо, защо колите не вървят по-често назад. Аз много играя с него – куклен театър почти всяка вечер, ситуационни игри с роли, той също влиза в роля. Вчера му дадох да играе с едно малко принцче, аз му играя с принцесата и му казвам: Е, принце, ще се ожениш ли за мен сега, като свърши приключението? А той казва: Да, да, чакай, че сега имам малко работа. С него е една невероятна постоянна забава, разбира се и отговорност. Възпитанието на дете е най-отговорната роля, която човек може да поеме в живота си. Децата са като бял лист и трябва да се внимава какво ще се остави написано върху тях. В момента го уча да не се отказва, да бъде смел, отговорен, да има представа за достойно поведение, да бъде кавалер.
Какво те дразни?
Политическата обстановка в страната. Тъжно ми е, че за културата има толкова малко средства. В началото, когато Берлускони стана премиер каза, че ще заделя огромни бюджети за културата, защото ако една страна бъде лишена от нея, след 10 години ще се замерваме с камъни. Когато влизах в академията аз съм знаел, че ще е такова положението, така че ще е глупаво да седна и да мрънкам. Би могло да се подобри нещо, надявам се, ако не по мое време, то поне по това на сина ми. Иначе ние актьорите сме свикнали да живеем в тази обстановка и гледаме да не се оплакваме.
Какво те кара да се усмихваш?
Най-вече децата и сина ми. Като вляза в детската градина и видя групичка от сладури и няма как да не съм усмихнат после поне половината ден. Също така отношенията ми с колегите ме карат да се усмихвам. Тук в Народния театър общуваме и се учим с прекрасни хора като Мишо Петров, Аня Пенчева, Георги Мамалев, Антон Радичев, Вальо Ганев. С по-младите актьори сме близки приятели. Говоря за Васко Драганов, София Бобчева, Виктор Танев, Сава Драгунчев – те са едни прекрасни млади актьори, с които много се разбирам. Създали сме си една обща среда и се забавляваме, когато се случва да сме заедно на сцената.
Как си почиваш?
С игри и забавления със сина ми. Като малък знаех всички детски книжки, но сега съм ги научил наизуст отново – Работна Мецана, Пинокио. Почивам си и като ходя на гости при родителите ми, със срещи с приятели, като гледам някой хубав филм, като чета книги.
Ако можеше да имаш суперсила каква би избрал?
Да ставам невидим от време на време. Според мен бих оправил доста неща в държавата и в личен план.
Опиши се
Пораснало и разумно момче, все още съм мечтател, много добър приятел, хората които обичам могат да разчитат на мен. Мисля, че съм и страхотен баща.
Как реагираш, когато някой те разпознае и спре на улицата?
Радвам се, нахилвам се до уши, говоря си с човека, питам го с какво съм му харесал, какво би ми препоръчал. Ако някой ме познава от театрална постановка ми е много по-приятно отколкото от някой от сериалите, в които съм участвал. Много ценя такива срещи. Те са показател до къде човек е стигнал. Не мога да кажа, че нон стоп ми се случват всеки ден, но се случват.
Без какво не можеш?
Без семейството, приятелите си, сцената. Не мога и без честност и общуване с други хора.
Кои човешки качества са най-важни за теб?
Страшно много ценя хумора, особено автохумора. Обичам да общувам с хора, които го притежават и не се взимат на сериозно, а не с много тежки личности. Честността ценя, разбира се, добронамереността, работливостта. Харесвам и хора, които не мрънкат и не се оплакват, а вместо това действат. За съжаление има страшно много мрънкащи хора, които първо обвиняват другите, а след това себе си за дереджето, в което се намират.
Какво дете беше?
Стеснително, много притеснително. Родителите ми са преподаватели по български език и литература по образование и аз предпочитах да седя вкъщи и да чета. Като тръгнах на училище вече отдавана се бях научил да чета и пиша. Страшно много обичах да прекарвам времето си в света на книгите, разбира се и играех навън с другите деца. Много се смущавах, ако се случеше нещо нередно. До тийнейджърството си бях добър, стеснителен, ученолюбив и любознателен.
Как преодоля тази притеснителност?
Продължавам да я преодолявам всеки ден. Аз съм от актьорите, на които каквото и да им се случва не могат да получат чак толкова голямо самочувствие, така че аз се притеснявам и трябва да преодолявам това чувство всеки път, когато излизам на сцена.
Т.е актьорската професия ти помага да се справиш с притеснението си?
Как да ти кажа…аз толкова съм свикнал с нея. Преди НАТФИЗ бях в едно театрално студио и си избрах този път. Не мога да преценя дали той ми помага да преодолея притеснението, по-скоро е някакъв път, който върви заедно с него. Сам си помагам и нахъсвам да не се притеснявам, но и до ден днешен ми се случва. Въпреки че никой от познатите ми не би казал това за мен, но аз си го знам.
Ходиш ли на постановки на твои колеги и коя беше последната, която гледа?
Разбира се, много обичам да ходя на театър, когато нямам представление. Едни от последните постановки, които гледах бяха „Не залагай на англичаните“, „Оркестър Титаник“, „Едно на лице, две наопаки“, „Жана“. Интересува ме какво се случва не само в софийските театри, но и тези в другите градове. Обичам да гледам пътуващи постановки, които са на гости в София. Интересувам се и се ориентирам какво става с моите колеги. Голяма част от младите актьори са разпръснати из цялата страна и правят страхотни неща.
Какъв подарък си пожелаваш за Коледа?
Да сме здрави със сина ми и роднините ми, да има спокойствие.
Как ще прекараш празниците?
Ще бъда със семейството си.
