Звездата на Народния театър Деян Донков убедително и със замах се справя с предизвикателството да влезе в ролята на Дон Жуан – многопластовия вечен прелъстител на женски сърца. Когато чуят това име в съзнанието на повечето хора изниква образът на мъжа с множество безразборни отношения с противоположния пол. Да, Дон Жуан е и това, но и много повече. Неговата представа за красотата на любовното чувство се изчерпва единствено в това да завладява постепенно, но сигурно женските сърца с красиви думи като „Обичам те“, обещания, подаръци, комплименти, докато стопи всяка една дори и слаба възможна съпротива. След като това се случи от „сладкия“ вкус в устата му не остава и помен, поради което инстинктът му на завоевател се изостря и той стремглаво се спуска след следващата си „жертва“. Но ако се загледаме по-надълбоко в него ще разберем, че „жертвата“ е самият той – „жертва“ на неспирната жажда да обичаш, но и на невъзможността да се наситиш и да се насладиш на любовта. Житейската максима на героя е „Дори да имам 10 000 сърца достатъчно е някое хубавичко личице да ме примами и аз без да се замислям бих му ги дал всичките.“ Лицемерно повтаряйки, че всяка красавица има право да го очарова, той категорично отказва да спре избора си на една единствена жена и осъзнато се потапя в „разпътния“ живот. Ето защо да бъде за кратко с Дон Жуан коства на всяка от жените твърде висока цена – молби, унижение, сълзи и разбит живот след края на приключението с този повърхностен, но изкусителен мъж. От своя страна Дон Жуан не познава израза „забранен плод“ – всяка една жена, изпречила се пред погледа му се превръща в цел, дори тази, която е омъжена и има деца. Въпреки това е удивяваща лекотата, с която тя му се поддава и като омагьосана забравя за всичко друго в живота си, окрилена от измамното чувство за значимост, което той й е създал и с което се е настанил трайно в сърцето й, пренебрегващо истинската и чиста любов на съпруга й, пред нетрайната и повърхностна на наскоро срещнатия очарователен непознат мъж.
Какъв човек трябва да бъдеш за да живееш подобен живот, ще се запитате Вие. Отговорът е такъв, който не вярва в Бог, дявола, доброто и злото. Човек, за когото е безсмислено да се покае заради грехове като отнемането на човешки живот и щастие, оскверняването на семейството и потъпкването на родителската любов и загриженост. Човек, който няма страх и почитание към мъртвите и могъществото на природата. Или с други думи – Дон Жуан.
