Представлението на Народния театър “Бул териер” ни отвежда в недалечното минало (1975 г.), във френската столица, където се срещат 2 български семейства. Едното на репортер от софийски вестник, изпратен да отрази Дни на българската музика в Париж, и жена му (Евгени Будинов и София Бобчева) и другото – на бившия му шеф и главен редактор и съпругата му (Христо Мутафчиев и Гергана Плетньова), жители на Париж, живеещи далече от комунистическа България. С течение на действието се разкриват образите и мотивите на главният редактор, преместил се в Париж, за да ръководи емигрантите, съпротивляващи се на режима в България, образът на разкрепостената му изискана съпруга, както и тези на репортера комунист, конформист и опртюнист и неговата глуповата съпруга, преводачка от френски, която трудно намира граница в изразяването си.
Виждаме откровения сблъсък на две гледни точки – тази на свободно мислещите хора и тази на хората, пленници (ментално и физически) на една система.

Интересен момент обаче е този на сантименталните усещания, породили се в репортера, иницииращи вътрешни конфликти и противиречия в него, когато трябва да изпълни истинската си мисия в Париж и как те ръководят решенията и действията му, докато се намира под натиска на това да изпълнява чужди команди (носени от агента на ДС, в чийто образ влиза актьора Христо Терзиев). Какво ще избере той и какво ще послуша – себе си и собствените си морални устои или идеите, на които е последовател (част от които не приема за правилни). Точно тук е и основния сблъсък в човека, който ни показва пиесата “Бул териер”. Можем ли да се опълчим на нещо по – голямо от нас и да заплатим цената на това да останем верни на себе си и на собствената си истина.
Около този основен казус в пиесата се преплитат и въпроси като кои сме ние реално, кой е истинския ни образ, успяваме ли да се покажем пред другите, каквито сме или се крием и изопачаваме себе си за да бъдем харесани, според чуждите стандарти, опитваме ли се да ги срещнем и покрием; невъзможността на човека да се справи със собствената си простота и простотия и какво снизхождение изпитваме, наблюдавайки един такъв индивид.
В постановката “Бул териер” предателствата идват от най – неочаквани места и са повече от истините, а маските повече от лицата.
А едно от основните й послания е (и като предупреждение), че тези, които са ни управлявали преди все още съществуват – с други лица, но със същия характер и същност.









