„Камбаната“ по едноименния роман на Недялко Славов е първият, разтърсващ, моноспектакъл на многоликият в актьорските си превъплъщения Деян Донков. Пиесата играеща се на сцената на Народен театър “ Иван Вазов“ проследява душевните метаморфози – обладаването на обикновения човек Вено, от греха, преминаването му през него и последващото чистилище и катарзис.
Ставаме свидетели на завладяването на човека от гнева, яростта, жестокостта, желанието за мъст и смърт, като в центъра е символа на ножа като средство за изразяването на тези емоции. А както самият герой казва: „Един малък предмет, а по – голям от живота.“ Убийството на съселянина му задейства закона за кармата, а в главата на Вено започва да кънти съдбоносната фразата: ако убиеш, ти си следващия.
След като Вено попада в затвора, метафора на чистилището и място за осъзнаване и дълбок размисъл, един от изводите, до които стига, загубил връзката с голямата си любов – циганката Лейла, е че: „Мъжа без жената е като „сам у рая“ и придобива прозвището Самурая.
Излизането на Вено от затвора го води към попадането му в друг по – голям и по страшен такъв на мъката в истинския живот – разрухата на селото му и смъртта на родителите му. Нищо не е каквото е било преди. Смайваща за публиката е реакцията на коравия Вено – пречупването и сломяването на личността пред отсъствието на целия предишен негов свят, какъвто го е познавал и какъвто вече никога няма да бъде.
Виждаме как Вено изкупва греха си, когато заработва парите за спасението на камбаната на църквата в селото му с останалите малобройни къщи в него. Това го прави достоен да бие камбаната (като достоен наследник на покойния поп Васил) и пазител на малкото останали жители на селото.
Героят вследствие на осъзнаванията си спира да съди другите: „Кой съм аз, че да ги съдя, да не би да съм по – добър от тях“. Превръща се в сигурен, стабилен стълб, носещ помощ и опора на нуждаещите се от такива, живеещ по божиите закони, защитаващ вярата и онеправданите.
Повратен момент е неочаквания сблъсък със завръщането на голямата му любов, причинила му огромна мъка със заминаването си преди години – циганката Лейла, водеща му и смъртта или както са му предрекли: „Който ти каже дойдох си, той ще те погуби.“ Повторната поява на любимата се превръща в преломна точка, предвестник на смъртта.
Малко преди нея героят разсъждава на глас: „Кой да ти каже, че всяко нещо, което ни е писано да се случи, стои през цялото време на пътя ни! Стои и не мърда от мястото си, чака ни. И така – докато дойде време да го видим. Оня горе не ни дава много знаци, не е щедър с нас. Затова ни върти в кръг, докато най-накрая прогледнем. И накрая – който видял, видял! Който не видял – в другия живот, следващия, ще ги види. Да си е отварял очите.“
Деян Донков с виртуозност превръща „Камбаната“ в блестящ, наситен със силно емоционална, богата палитра от различни, силно разтърсващи душевни състояния моноспектакъл. Неотразим с актьорската си метаморфоза и предаващ до най – малката подробност вътрешни преживявания на героя си Деян Донков, проследява отвътре катарзиса на един обикновен човек, потопил се и отдал се на греха, минал през земното чистилище, и достигнал до душевна чистота, с която се отправя към неизбежния си, заслужен кармичен край, показвайки ни, че никой не е по – голям от Бог, пътищата, по които ни води, както и от Съдбата и че каквото и да правим не можем да избягаме от тях. А след излизането от театралния салон един от най – ярките цитати от монолога на Вено продължава да ехти в съзнанието на зрителя – „Единственото, за което си заслужава да се живее този живот са Свободата и Любовта“.
