Какво е трейнспотинг? Преведено от английски е наблюдаване на влакове, но метафорично се използва като пристрастяване към безцелен навик, а в най – новата премиерна постановка на МГТ „Зад канала“ – „Трейнспотинг“ – към наркотици. Зрителите, които са гледали филма на Дани Бойл със същото заглавие може би очакват, че пиесата ще го пресъздаде, но това далеч не е така. Тя ни въвежда в света на група млади хора, търсещи нестандартен и различен смисъл в скучния живот от общоприетия, банален такъв – да изучиш, да намериш работа, да изградиш кариера и да създадеш семейство. Все неща, които само мнимо „запълват“ празнината, която изпитваме отвътре и ни помагат в самозалъгването, че сме намерили истинския смисъл в живота и вече сме цялостни и пълноценни. Все неща, които са ни наложени като идеи за сляпо следване отвън, от обществото и ние сме длъжни да ги изпълняваме. Но героите в „Трейнспотинг“ не го правят, и то осъзнато и бунтарски. Предизвикват открито и оспорват убедително, по свой уникален и истински начин, наложните догми и стандарти като не оставят публиката безразлична към мнението и позицията си и карат зрителя да се замисли над една по – различна гледна точка, която често убягва „удобно“ от съзнанието. Освен това – ние се раждаме и в началото на живота си имаме мечти, надежди, неща които искаме да постигнем. С течение на времето те са разбити на пух и прах от суровата действителност, а ние оставаме обезсърчени и примирени пред този факт.
И точно с това също се опитват да се преборят героите, по свой начин, в пиесата „Трейнспотинг“, търсейки истината и искреността. А провокативните им и агресивни диалози и поведение, са викът им, протестът им към всичко ограничаващо свбодата и щастието на личността. Но дали и крайното им следване с всякакви средства и оставянето на желанията ни да ни водят и подчиняването ни изцяло на тях няма да доведе до съжаления и пагубен край понякога? Защото никоя крайност не води до нищо добро, особено що се касае в случая, за който става дума в „Трейнспотинг“. Понякога това може да доведе дори и до отчуждение на личността към света и хората (най – близките) в него. Но в крайна сметка всеки от нас има право на избор и смисъл, бил той правилен или грешен.
Пиесата използва способите на театралния жанр In-Your-Face, наложил се в британския театър в края на 90-те години. Той поставя зрителя в директен сблъсък с крайни ситуации и неудобни теми. А в едни такива ще ни поведат актьорите Христо Пъдев, Богдан Бухалов, Леонид Йовчев, Георги Кацарски, Александър Карасански, Александър Кендеров, Владимир Димитров, Христина Джурова, Цветина Петрова и Мартина Тодорова на сцената на МГТ „Зад канала“.
