Срещнахме се с известния певец, актьор и стоматолог Коцето Калки и неговата съпруга – пианистката Мартина Табакова, за да ни разкажат малко повече за „Kalki’s Family“, театралните участия на Калки и подробности от съвместния им живот. Вижте какво ни разказаха те в следващите редове.
Как се роди идеята за „Kalki’s Family“?
(Мартина, Калки) Лятото на 2017г. бяхме в Бургас и разглеждайки Флората-култово място в града, установихме, че е една прекрасна сцена. Тогава решихме да направим концерт тримата и за първи път се появихме под това име именно там на 31-ви август. В последствие направихме подобен концерт на сцена „Влайкова“ в София, в Арт клуба и бяхме поканени за концерт в Българския културен институт в Братислава. В нашата формация Теди самоотвержено прие ролята на конферансие и участник. Идеята на „Kalki’s Family“ е да изпълнява авторска музика на Коцето, в аранжимент за пиано, китара и ударни, както и класически произведения и откъси от мюзикъли.
Какви са проектите на „Kalki’s Family“?
(Мартина, Калки) Тези дни се прибрахме от Щутгарт, където имахме концерт в една от най-красивите им зали, съвместно с българската общност там. Планираме още такива и пред други български общности в Европа, а в края на 2020г. – Щатите и Канада. Летните ни планове са свързани предимно с българското черноморие.
Как ви приема публиката?
Несъмнено гвоздеят на програмата е Теди, със сините си очи и червена папионка, който печели първите овации. После се намесва и виртуозното изпълнение на пиано на Мартина. Най-много се радваме, когато публиката пее с нас моите песни, както се случи сега в „Kursaal“ в Щутгарт, където на финала към песента „Дар чудесен“ на сцената се присъедини един малък детски хор. Често правим и афтърпарти под формата на малък акустичен концерт с китара за ограничена публика, където са възможни импровизации и много по-тесен контакт с публиката.
Как се чувства Теди на сцената?
Със сигурност има известни притеснения, но доста отговорно се вживява в ролята си на сцената, като преди всяко излизане си преговаря старателно текста. Неговото участие във формацията ще се учеличава с развитието на музикалните му умения и ще му възлагаме все повече перкусионни и вокални задачи, а защо не и танцови?
А вие тримата като формация как се чувствате на сцената?
Обикновено подготвяме програмата месец преди това, но винаги в последния момент се налагат промени, тъй като се съобразяваме с мястото, публиката, опитваме се да усетим атмосферата, за да поднесем най-въздействащо музиката ни. Твърде често има и технически предизвикателства – роялът, звукът, осветлението, но накрая забравяш всичко, дишаш три пъти дълбоко и скачаш в едно друго пространство.
Участваш в най-дълго играното представление в света „Секс, наркотици и рокендрол“. Как се чувстваш в него и какво ти даде то?
Да, този спектакъл може да влезе в рекордите на Гинес, в своята категория, защото вече 27 години се играе в един и същи състав. Когато режисьорът Ники Ламбрев ни покани да се впуснем в това приключение, дори не сме предполагали, че ще го има повече от един-два сезона. На десетата година даже си казахме – Ето, спираме го, десет години стигат! Но минаха два месеца и продължихме, и така досега. Ликът на спектакъла се е променяла многократно, най-вече заради импровизациите в текста, някои от които са останали, други са изчезнали във времето. Променяла се е многократно и музикалната ни подложка, песните, които изпълняваме, както и облеклото. В началните години имахме много щури идеи и правехме различни „номера“ на Ивайло – например намираме колело зад сцената и излизаме с него, или купуваме мърдаща кървава ръка от Куку магазина и му я поднасяме, и какво ли не още. Ако проследите еволюциите на прическите на Дони, няма да повярвате, че това е един и същи човек, докато аз сякаш останах най-консервативен.
Как се променихте вие тримата за тези 27 години?
90-те бяха години на социална и културна революция, която несъмнено остави отпечатък върху характерите ни. Тогава живеехме ден за ден, харчехме всичко, което припечелвахме, свободата и любовта бяха издигнати в култ, Аполония беше млада и ние бяхме част от нейните улични музиканти. Аз бях на държавна работа и мечтата ми беше да отида в Индия. И ето – смениха се десетина правителства, няколко президента и какво ли не още. 27 години по-късно – и тримата сме женени, никой не разчита на държавата, а само на собствения си усилен труд, всеки има по едно или две деца. От безгрижни бохеми се превърнахме в улегнали семейни люде и с не толкова буйни коси. Малко ми е жалко за това, че сякаш вече не сме толкова лудички.
Разкажи ми за новия си театрален проект?
„Мене ме мамо, змей люби“ е спектакъл на разградския театър и симфониета. Поканен съм за ролята на Змея в тази фолклорна приказка, почерпена от българските легенди и в последствие публикувана от П.Ю.Тодоров като „Змейова сватба“. Това е произведение за различното мислене, за хората, които не искат да живеят по обикновено му, за мечтата на едно момиче да се измъкне от битността. В главните роли може да видите още Жени Лечева, Петя Буюклиева. И да чуете обработките на народни песни от маестро Левон Манукян. Автор на цялата сценична реализация е моят отдавнашен приятел проф.Александър Илиев, с когото през 1996г. осъществихме най-високия концерт в света за Гинес. Сашо продължава да поставя спектакли по цял свят и да провокира публиката със светоусещането си на мим. Каня всички на софийската премиера на спектакъла на 18 декември на сцената на „Театро“ ( бившият „Модерен театър“).
Как протича един ден на „Kalki’s Family“?
(Мартина) Един ден на „Kalki’s Family“ протича в непрестанно тичане между ангажиментите, в подготовка за концерти, в занимания с Теди, преподаване по пиано и пациенти, тъй като Коцето продължава да развива и денталната си професия. Ежедневието ни е трескаво, у дома непрекъснато се репетира, свири, но пък е интересно и с нас никога не е скучно. В събота и неделя ходим с Теди на ски, а когато имаме възможност и на театър.
Какви са плановете за вашия син?
(Мартина) Теди сега е във втори клас в музикалното училище, свири на ударни инструменти, пее. Увлича се много по рисуването, непрестанно чертае схеми и проекти на метра и влакове, така че твърде вероятно животът да го отвее в различна от музикантската професия. На този етап от живота му се опитваме да му дадем възможност да се занимава с различни дейности и в последствие той да направи избор с какво желае да продължи. В музиката искаме да напредне с ударните инструменти, пеенето и заниманията по китара.
Какво си пожелавате от тук нататък?
(Мартина, Калки) Пожелаваме си най-вече да сме здрави, за да продължим да реализираме творческите си идеи, а те не са малко, и разбира се вдъхновение и малко късмет.
